Гарваните проявяват интелигентност, характерна само за хората и приматите. "В баснята на Езоп "Гарванът и стомната" гарванът използва камъчета, за да покачи нивото на водата в стомната и да утоли жаждата си." С това напълно нетипично изречение за научна статия започва публикация, описваща експеримент, който повтаря идеята на Езоп. То ни навежда на мисълта, че птичи мозък не би трябвало да е обидно словосъчетание.

Планирането на бъдещето е познавателна способност, считана за чисто човешка, и кандидат за място сред уменията, които ни отличават от другите животни на планетата. Използването на оръдия на труда пък е друга характеристика, приемана от учените за уникална при най-развитите бозайници – хората и приматите.

Оказва се, че птиците от семейството на гарваните могат и двете. Те използват оръдия на труда, за да постигат дългосрочна цел, като планират предварително как ще постъпят. И успяват от първия опит, тоест нямат нужда от обучение. Интелигентността им е вродена.

Любопитно е, че двата експеримента, които ще опишем по-долу, преобръщат представите на научния свят за устройството на мозъка. Според настоящите схващания нашата интелигентност се проявява в дейността на неокортекса - дял от мозъка, изграден от шест слоя. Именно слоестата му структура е отговорна за свойствата му. Птиците, освен че имат много малък мозък, нямат и структура подобна на неокортекс. Как точно мислят тогава остава загадка.

Камъчета...

Полските врани Куук, Фрай, Конъли и Монро са поставени в ситуация, подобна на тази в Езоповата басня (Current Biology 2009, doi:10.1016/j.cub.2009.07.033). Изследователите от университета на Кеймбридж и лондонския "Кралица Мери" д-р Кристофър Бърд и д-р Джон Емери внасят в клетките им тесни цилиндри, донякъде пълни с вода, на чиято повърхност плува лакомство. До водата оставят купчина различни по размер камъчета.

Птиците първо внимателно оглеждат цилиндъра отстрани и отгоре. После почват да взимат камъни и да ги пускат във водата. Важно е да отбележим, че никога не пускат повече камъни от нужното, а само толкова, че да успеят да достигнат плячката. Куук и Фрай се справят със задачата от първия си опит и без никакво предварително обучение.

Всички птици много бързо разбират ползата от използването на големи камъни, отместващи повече вода. Бързо разбират и че цилиндри, пълни с фин пясък и лакомство отгоре, не могат да бъдат експлоатирани като тези с вода.

Бърд и Емери (името на първия учен значи птица на родния му език) споделят, че по принцип враните не ползват оръдия на труда в делничния си живот, като причината за това трябва да е липсата на необходимост да го правят. Враните са всеядни и винаги за тях се намира храна - била тя човешки останки, насекоми или зрънца. Част от поуката на Езоповата басня е, че "нуждата ражда изобретението". Да, неволята учи и когато враните са изправени пред предизвикателство, те започват да мислят. Между другото авторите споменават интересната подробност, че римският философ Плиний Стари (23-75 г. сл. Хр.) описва как гарван е бил видян да пуска камъчета в урна, за да повиши нивото на водата в нея, за да пие.

Втората поука на Езоп е, че постоянните малки усилия водят до големи резултати. Очевидно враните разбират тази мъдрост, щом винаги пускат по няколко камъка, преди да проверят дали лакомството вече е достижимо. Подобно мислене вероятно е признак за дългосрочно планиране, тоест за висша познавателна способност.

... и пръчки

Доста подобен по смисъл експеримент извършват и други английски учени, този път от университета на Оксфорд. Те изследват способността на врани от остров Нова Каледония (Corvus moneduloides) да използват последователно няколко пръчици, за да се сдобият с храна.

Накратко: птиците трябва да издърпат с помощта на 6-сантиметрова T-образна пръчка друга с дължина 10 см от прозрачен цилиндър. С втората пръчка трябва да издърпат трета дълга 20 см. Между другото има избор от три пръчки от 10 см и само една от 20 см. С последната вече могат да достигнат лакомство на разстояние повече от 10 см в друга тръба (вж. видео след края на текста). Задачата недвусмислено изисква планиране на бъдещите действия, а не просто повторение на едно (успешно) действие, какъвто би могъл да е случаят при експеримента с камъчетата.

Новокаледонските врани като цяло се справят с проблема, като четири от седем успяват да вземат храната (3 от тях от първия път). Тези три са участвали в минали експерименти и според учените в този смисъл са били тренирани. Други три врани са били напълно нови. Само една от тях успява да достигне до храната, и то след доста опити (20). Но успява, което недвусмислено показва способност за планиране. Хората не са уникални с това си умение.

Изключително интересно е поведението на птицата Пиер. След като се запознава със ситуацията и пробва едно-друго решение, Пиер прелита до съседното помещение и си донася дълга клонка, с която си помага, за да докопа храната. Той не просто използва оръдия на труда, той е способен сам да измисли такива, без да чака експериментаторите да му дават наготово. Поведението му смущава донякъде и учените, доколкото досега подобни действия са били наблюдавани само при висши бозайници.

Факт е обаче, че семейство гарванови имат най-големия птичи мозък, чийто размер, сравнен с тялото, е в подобно съотношение, както при шимпанзетата. Според учените мозъкът на птиците е по-плътен от човешкия, тоест има повече неврони в единица обем. Това не обяснява в детайли как те мислят от биохимична гледна точка, но все пак е добро начало за изследвания. Прочее при хората няма връзка между големината на мозъка и интелигентността, но при птиците положението е различно.

Интересно е също така, че враните са моногамни. Семейните скандали са чести (животните по правило не са много задружни), но спрямо другите двойки в ятото семействата действат заедно и в своя полза. Като при хората.

А в Япония пък гарваните са научили и смисъла на червения светофар. Те поставят пред гумите на спрелите автомобили ядки, които сами не могат да счупят. Като светне отново червено, птиците събират храната... Все още смятате, че само хората можели да планират ли?

Първият опит на Конъли да достигне до храната. В случая са необходими най-малко 7 камъка, за да се повдигне достатъчно нивото на водата. След като Конъли оглежда внимателно цилиндъра, той пуска точно седем камъка в него. После напуска мястото на експеримента по своя воля. Цилиндърът е залепен за подложката, така че да не може да бъде бутнат.

Втората серия опити с Конъли. Този път различен брой камъни са необходими за повдигане на водата. В този случай само един. След като птицата изследва ситуацията, тя пуска точно един камък.

Тук Монро избира умишлено големи камъни, а не малки, след като предварително изучава ситуацията. Враната добавя три големи камъка, които са достатъчни, за да достигне храната. После подобно на Конъли напуска мястото на експеримента.

Куук пуска камъни в цилиндъра пълен с вода, а не в този с пясък. Подобно на другите птици пуска по-големи камъни и то толкова, колкото стигат, за да вземе храната. После и той напуска мястото на експеримента, без да се занимава с цилиндъра, пълен с пясък.

Видео на експеримента на учените от Оксфорд. Повече филми могат да бъдат намерени на страницата на изследването в свободното за четене списание PloS One.

Източник: capital.bg

 

---

Други новини

• Хоби под забрана - вековната традиция надпяване на пойни птици в Истанбул
• Първите птици - новите открития и как размерът няма значение
• Наполовина мъж, наполовина жена - ето как бе разгадана мистерията на организмите, направени от две разнополови части