Голяма част от динозаврите са били покрити с пера и прогресивно са намалявали своите размери. Правилото "Размерът има значение" е било водещо милиони години в света на динозаврите. Основният животински вид, който е доминирал на Земята допреди 65 млн. години, дълго време е еволюирал към все по-колосални размери. Към края на палеонтологичния период юра (от преди 201 до 143 млн. г.) най-големите видове достигат до внушителните 58 метра дължина. Затова и в представата на обикновените хора динозаврите се свързват с огромни гущероподобни създания, които са поне с размерите на възрастен човек. Има изключения, които са с размерите на пуйка или на игуана, но те са сравнително по-рядко срещани. Такава визия представя първите два филма по поредицата "Джурасик парк" на Стивън Спилбърг, който екранизира двете едноименни книги на Майкъл Крайтън.

Разликата между динозаври и птерозаври

По времето на динозаврите е имало летящи гущери – птерозаврите. Към тях спадат и известните в популярната култура птеродактили. Те са първите известни гръбначни животни, които са усвоили възможността да летят. За разлика от общото възприятие те не се водят динозаври, а отделен надразред влечуги. Затова и първите летящи динозаври са по-скоро еволюиралите Therapod-и, като Archaeopteryx, които дават началото на птиците, а не птерозаврите. Реално към края на периода креда малките видове са изчезнали, като са били заменени постепенно от новите птици, докато са останали само най-големите видове (на някои от които размахът на крилете е достигал до 12 метра).Според учените тя е почти напълно погрешна. През последното десетилетие палеонтолозите набират все повече доказателства, че голяма част от динозаврите са били покрити с пера. Освен това от края на юра, когато те са достигнали пика като увеличаване на размерите им, еволюцията на изчезналите животни предприема завой и те прогресивно намалявали габаритите си. Така те са приличали повече на съвременните птици, макар че повечето от тях не са можели да летят. Или в един период от еволюцията на динозаврите е започнало да важи правилото "Размерът няма значение".

Новите открития

Доскоро се смяташе, че много малка част от динозаврите са имали пера и постепенно са положили основата за появата на птиците. Първият известен летящ пернат представител е археоптериксът. Първоначално той е смятан за отделен животински вид, но от средата на XIX век са открити достатъчно съответствия с други малки тероподи (Theropod – подразред динозаври от разред Saurischia или Гущеротазови), за да го свържат с динозаврите. Истинският бум на нови доказателства, че перата са били разпространени по-широко сред праисторическите влечуги, започва да се събира от средата на 90-те години на миналия век. През 2007 г. например са открити останки на Velociraptor, в чийто скелет са намерени канали за пера. Което показва, че дори хищните "раптори" от "Джурасик парк" са били доста "пухкави" същества. Впоследствие изникват още доказателства, че почти цялото семейство "раптори" (Eudromaeosauria) е било покрито с пера. От 2012 г. насам в Китай са открити скелети на пет различни вида динозаври от подразреда Theropod, за които също има данни, че са имали оперение като съвременните птици. Така в един момент се оказва, че почти всички представители на Theropod в късния юрски период и през по-голямата част на креда са били покрити с пера.

През пролетта на тази година научна експедиция на Кралския институт по естествени науки на Белгия (RBINS) попада на важна находка в Сибир, Русия. Открит е скелет на двукрак тревопасен динозавър с дължина метър и половина, по който са намерени следи от оперение по цялото тяло. За разлика от другите "пернати" находки, които са на хищници и са от подразреда Theropod, новият вид е от подразред Neornithischia част от разред Ornithischia ("Птицетазови"). По този начин палеонтолозите разбират, че всъщност оперението е било много по-често срещано сред динозаврите в късния юра, отколкото се смяташе първоначално.

Кашата на биологичното дърво

За да може да стане ясно как учените са достигнали до това заключение, трябва да сте запознати с точното определение на динозаврите в животинското царство. В йерархичната стълба те са клас влечуги, надразред динозаври. Оттук насетне те се делят на два основни типа – споменатите вече разреди Saurischian и Ornithischia. Главният признак за това деление е в структурата на тазобедрената става – в зависимост от разположението на трите кости (Pubis, Ilium, Ischium) те биват гущеротазови и птицетазови. Причината за това е, че първите имат структурата на бедрата на днешните гущери, а на вторите на съвременните птици. Иронично обаче първият летящ пернат динозавър, който се смята за предшественик на птиците Archaeopteryx, e гущеротазов. Такива са и повечето намерени видове с пера до момента.

Поради тази причина дълго време учените смятаха, че оперението сред динозаврите е ограничено само до някои видове от подразреда Theropod, към който принадлежат археоптериксът и велосирапторите. В него фигурират повече хищници, сред които е и легендарният Tyrannosaurus Rex и много по-малко тревопасни. Откритието на белгийските палеонтолози обаче разширява обхвата на древните "пухкави" влечуги. Kulindadromeus zabaikalicus е от другия разред птицетазови, към който принадлежат значително количество тревопасни динозаври като например трирогия трицератопс. Така те доказват, че оперението не е било характерно само за единия разред, а се е срещало и в двата. Което води до потенциалното заключение, че пернати динозаври е имало от много по-ранен период, отколкото се смяташе досега, както и че са били доста по-разпространени.

"Фактът, че динозаври с пера са открити в две различни групи – в Theropod-ове в Китай и Neornithischia в Сибир показва, че техни предшестващи видове отпреди 220 млн. години също е възможно да са имали такива", коментира доктор Паскал Годефойе от RBINS, цитиран от BBC. "Това променя напълно представата ни за динозаврите", допълва той.

Учените предполагат, че пернати динозаври може да са се срещали малко след появата на гигантските влечуги в късния период триас преди 220 млн. години. Така перата не са били просто късна форма на еволюция, която да формира съвременните птици, а част от ранната еволюция на самите динозаври.

Перо по перо

Откритията реално могат да преобърнат представите ни за динозаврите. Ако доскоро страшните Velociraptor-и или Tyrannosaurus Rex бяха илюстрирани като големи и кръвожадни влечуги, представете си ги като пухкави същества. Докато за рапторите има солидни доказателства, че са разполагали с оперение, то поне все още за тиранозавъра се смята, че има визия близка до тази от филма "Джурасик парк".

Според белгийските палеонтолози откритието им не означава, че всички динозаври са били с пера. "Някои от тях са имали оперение през целия си живот, докато други може да са го имали само докато са били малки, а като се превърнат във възрастни екземпляри то да е падало", коментира професор Майк Бентън от университета в Бристол, който е участвал в проучването, цитиран от BBC. Според него при възрастните перата може да са били заменяни с люспи или костни плочки, които да ги предпазват по-добре от хищници.

Перата са ползвани от гигантските влечуги първоначално за баланс при бягане, пазене на телесната топлина и за украса
По-смелите предположения включват дори възможността динозаврите да са били топлокръвни, като перата са ги предпазвали от промените на температурите. Тази теория среща доста скептицизъм за момента, както и няма допълнителни доказателства. Едва впоследствие видове като Archeopteryx-а са ги модифицирали за летене. Важен елемент при Kulindadromeus zabaikalicus е, че са намерени фосили на самите пера. Оперението на съвременните птици включва структура, която наподобява тази на дърветата – едно стъбло, от което се разклоняват власинките. При това на Kulindadromeus-а обаче власинките излизат от основата на кожата. Подобен модел не се среща при съвременните животни и учените все още не знаят точното им предназначение. Предполага се, че перата са ползвани от по-старите и малки видове за пазене на баланс при бягане (Theropod-ите са в повечето случаи двукраки "бегачи"), запазване на телесната температура или просто за украса.

Еволюция наобратно

Освен разкритията, че голяма част от динозаврите са имали оперение, учените установяват, че в рамките на 50 млн. години, някои от древните влечуги са започнали прогресивно да се смаляват. Theropod-ите, които представляват значителен дял от разреда на гущеротазови, са започнали да намаляват своите размери и тегло. Те свили своите габарити близо 12 пъти средно от 163-килограмови животни до 0.8 килограма. По този начин те са можели постепенно да се превърнат в малки и повратливи летящи същества. Предвид факта, че голяма част от тях са имали оперение, прави еволюцията по-лесно осъществима. Затова и първата древна де факто птица – Archeopteryx-а, e с размерите на гарван, а не на пони или кон. Така този подразред динозаври, към който се причисляват големи хищни видове като Tyrannosaurus Rex, дава началото на съвременните птици. Изследователите от австралийския университет в Аделайде смятат, че тези видове, които постепенно еволюират в птици, са биологично по-напреднали от останалите. Смаляването им е позволило да развият умения и възможности, които в някаква степен да се справят по-добре с предизвикателствата по това време.

"Да си по-малък и лек в свят на гиганти, с бърза адаптивност на анатомията им е предоставила нови възможности, като например да се катерят по върховете на дърветата, да планират или да летят", коментира Майк Лий, ръководител на научния екип от университета в Аделайде, цитиран от BBC. "Именно тази еволюционна гъвкавост е помогнала на птиците да преживеят смъртоносните за динозаврите събития (водещата теория е падане на голяма метеорит – бел. ред.)", допълва той. Тезата му е добре илюстрирана от намерения в Китай преди няколко седмици Changyuraptor yangi. Дългите му пера формирали две двойки крила – едни по-големи на предните крайници и по-малки на задните. Changyuraptor-а е дълъг 1.3 метра и тежи над 4 килограма, като палеонтолозите предполагат, че той не е можел да лети, а само да планира.

Промяната на Theropod-ите не е станала за една нощ или година-две, а постепенно в рамките на поне 50 млн. години, показва изследването на палеонтолозите от Австралия.
Така разкритията през последните няколко месеца започват постепенно да преобръщат представите ни за света на динозаврите. Новите данни показват все повече приспособяването им и постепенната им трансформация към птици. Което пък затвърждава теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията – че не побеждава най-големият или най-силният, а най-адаптивният.

Източник: capital.bg

 

---

Други новини

• Наполовина мъж, наполовина жена - ето как бе разгадана мистерията на организмите, направени от две разнополови части
• Как се прави Зоопарк - разказ за една сбъдната мечта
• Дочакахме! Тръгва зоополиция в цялата страна!