Хоби под забрана - вековната традиция надпяване на пойни птици в Истанбул
Две фотографки документират вековната традиция надпяване на пойни птици в Истанбул. Когато Мария Стърм и Джерме Йешил решават да документират малко познатата и вече нелегална традиция за отглеждане и надпяване на пойни птици в Истанбул, първото, с което се сблъскват, са много затворени врати. Съвсем буквално, защото стартовата им точка са кафенетата в Истанбул, където именно се събират любителите на това занимание. Все пак те успяват да убедят "мъжете птица" в добрите си намерения.Резултатът от техния проект бе издаден в книгата For Bird`s Sake от испанското издателство La Fabrica (lafabrica.com, 38 евро). Всеки един от първоначалните хиляда екземпляра се продава с ръчно изработена от турски шивач калъфка. По този начин са обвити и клетките на птиците заради това, че на тъмно пеят по-добре. Едноименната изложба може да се види до 23 май в галерия La Fabrica в Мадрид.
На своите тайни сбирки собствениците отиват с птиците си, чиито клетки са покрити с различни калъфи – от обикновена хартия, през коприна и дантела до многоцветни нишки и прословутите сини мъниста против уроки. Преди конкурса по пеене те подгряват птиците, като им говорят тихо, тананикат или пускат песни на мобилните си телефони.
Началото на отглеждането на пойни птици историците проследяват назад, до Отоманската империя, когато, преди да стане част и от местната култура, то било разпространено сред гръцката общност в Истанбул. Традицията е жива от векове и се предава от баща на син.
Притежателите на пойни птици ги отглеждат в клетка, а в периода от април до август се събират в определени кафенета в Истанбул. Там организират и надпяванията, в които жури избира най-добрите песнопойци. Хобито не е с цел печалба, а единствено за чест и слава, казват фотографките. Мъжете птица, както често са наричани, се превръщат във все по-тайна и нелегална субкултура.
Всъщност традицията вече е извън закона, след като Турция започна да приема европейските еко и природозащитни закони в желанието си да изпълни необходимите за евентуалното й присъединяване към евросъюза критерии. Основният проблем е, че най-добри певци са дивите птици (най-вече щиглец и чинка), чийто лов е забранен. Заради опасността от високи глоби днес любителите притежават само една-две птици.
Стотици години традицията, която двете фотографки намират за нещо средно между хоби, страст и медитация, е благоприятствана от местоположението на Истанбул на пътя на миграционните птичи маршрути между Европа и Африка, както и природно-биологичното многообразие в района на Босфора. То от своя страна също е застрашено от все по-засилената урбанизация на Истанбул.
В работата си Мария и Джерме стигат и по-далече, като откриват, че проектът им е свързан не само с идеята за връзката между хората и птиците, а и с борбата между възприятията за женственост и мъжественост. Отглеждането на птици е достъпно единствено за мъже, а жените са напълно изключени от него. Фотографките не крият и противоречието между големите грижи, които стопаните полагат за птиците, както и факта, че ги ловят и държат в клетка. Пред двете жени повечето мъже споделят, че намират хобито си за нещо съвсем нормално.
Източник: capital.bg
- ИНФОРМАЦИЯ
-
Няма добавени мнения!