Миниатюрните птичета допадат на съзерцателните натури. Отглеждането на екзотични птички в клетка у дома става все по-залязващо хоби. Собствениците на зоомагазини констатират, че едва 20% от малчуганите сега се заплесват по кафезите с пъстропери обитатели на витрината, докато останалите 80%, изглежда, предпочитат да се взират в екрана на компютъра. А само преди десетина години съотношението е било точно обратното. Нищо че в Интернет е пълно с информация по темата.

Днес селекционерите на декоративни птичета нямат търговски стимули да изваждат нови разновидности на пазара - при липсата на интерес те не могат да си върнат разноските и да инвестират в по-редки и скъпи видове. Тогава нима е чудно, че някои хора бъркат дори симпатичните и непретенциозни финки с "чинки" или "финландки"?!

Грешките са две. Първо - чинките, макар и с по-благозвучно име, са защитени от закона диви горски птици, които се срещат в планинските райони у нас, а посестримите им с "ф" са екзотичен кафезен вид, пригоден за развъждане в домашни условия. Второ - финките са пренесени не от сива, хладна Скандинавия, а от цветущите тропици.

През 70-те години в България внасят първите финки със сертификат най-вече от Чехия, обяснява известният столичен любител орнитолог Венцислав Павлов. Въпреки че у нас има по-богати и отдавнашни традиции в отглеждането на канари (дори има потомствени "канарджии"), куп аргументи правят финките по-привлекателни, твърди той.

Най-силният коз на канарчетата е песента, а тези птичета печелят с ефектно визуално излъчване. В природата миниатюрните красавици са сивички, а мъжките имат кафяво петно на бузката. Култивирани, финките могат да са снежнобели, пингвинови или с оранжеви шарки.

Различната им окраска е плод или на генни мутации, постигнати с дългогодишна упорита селекция, или на щастлива случайност. Освен това те са евтини, заемат малко място и се задоволяват с елементарна храна. За разлика от "братовчедите" им - папагалите, не са шумни, лесно се размножават в изкуствени условия или с две думи безпроблемно се отглеждат.

С една-единствена уговорка - това важи най-вече за амадините, защото под крилото на общото наименование "финки" се гушат още астрилди и амаранти, които са извънредно деликатни и скъпи. Те са само за маниаци и се изписват или купуват от чужбина, а цената им е в зависимост от това колко специалисти ги отглеждат и размножават в даден регион или страна. Венцислав Павлов обаче не си спомня поне от 11 години някой да е попитал в магазина му за такава рядка птица.

Най-популярни сред нашенските природолюбители са зърноядите и зебровите амадини с червена човчица. Те струват между 5 и 10 лева. Издръжката им също е скромна: хранят се с готови смески за по 1-2 лева, като менюто им може да се допълва с лист от маруля, зеле, настъргана ябълка, зрънца сварен ориз и веднъж седмично - намачкано с черупката твърдо сварено яйце.

Най-добре е вкъщи да приютите двойка финки, съветва експертът. Те са добри родители и колегите му често използват някой "сработен" чифт за мътене и отглеждане на малките дори на други, по-скъпи видове, които не са така грижовни. "Пласирането" на поколението обаче понякога може да усложни живота на стопаните.

Най-доброто лечение за птиците е правилното гледане - трябва да са защитени от течение и винаги да имат подходяща храна и вода. Доктори почти не практикуват в тази област, тъй като прегледът би бил по-скъп от самия питомец, а и заболяванията се развиват мълниеносно за 24 часа, казва Павлов. Ето защо трябва да се заложи на хигиената и профилактиката.

Ако всичко в това отношение е наред, финките като нищо могат да изкарат 5-6 години. Някои ги наричат "блондинките" сред пернатите", но орнитологът не е съгласен с това. Наистина, те не могат да се опитомяват като папагалите, които са "интелектуалците" на крилатия свят, и дори превъзхождат по умствени заложби кучетата и котките, нареждайки се наравно с делфините.

Малките амадини не комуникират с хората като равностойни членове на семейството, а са по-скоро жива украса. Така че те са идеалната компания за чувствителни, съзерцателни натури, които откриват чара на битието дори в едно перце, в един цвят, в един нюанс.

Подобни собственици не търсят взаимност в емоциите с гушкане, а намират радост в наблюдението и задълбоченото безмълвно изучаване на света.

Източник: Novinar.bg

Повече за различните видове финки, амадини и астрилди, както и особеностите при тяхното отглеждане, можете да научите в раздел "Амадини" на сайта, или от ТУК.


ОЩЕ НОВИНИ СВЪРЗАНИ С ПТИЦИТЕ

 

---

Други новини

• Големината на гребена при кокошките показва тяхната продуктивност
• Излезе първия брой на списание "ЗООХОБИ"
• Мистерия - над хиляда мъртви патици изплуваха от река в Китай