Нови изисквания към птицевъдните ферми въвежда Министерство на земеделието, храните и горите с проект на наредба за изменение на наредбата от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, с цел да се постигне повече защита срещу заразяване с птичи грип.

Според проектонаредбата животновъдните обекти за отглеждане на птици трябва да имат въведени мерки за биосигурност и в зависимост от вида, предназначението и капацитета си да разполагат с:

1. Помещения за отглеждане на кокошки носачки, които да отговарят на изискванията за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки;

2. Сгради за отглеждане на подрастващи и родители, които да отговарят на изискванията на приложение № 7. Сградите за родители имат отделни помещения към тях за фумигация на яйцата, ако нямат общ склад за разплодни яйца или близка люпилня;

3. Помещения за отглеждане на пилета бройлери, които да тговарят на изискванията за определяне на минималните изисквания за хуманно отношение и защита при отглеждане на бройлери;

4. Помещения за промишлено отглеждане на пуйки, които да имат осигурена температура на въздуха и относителна влажност, съответстващи на биологичните потребности на възрастта и предназначението им, и отговарят на изискванията по приложение № 8;

5. Помещения за отглеждане на водоплаващи, които да осигуряват оптимални зоохигиенни условия, съответстващи на биологичните потребности на съответната технологична група, хибрид или порода, и да отговарят на изискванията по приложение № 9. Във всяко помещение се отглежда само една технологична група и общият максимален капацитет на животновъдния обект се изчислява по формула до 4 бр. птици на 1 кв. м закрита площ;

6. Помещение или място за маркировка и опаковка на яйца съгласно с изискванията за търговия с яйца.

Нови животновъдни обекти за промишлено отглеждане на птици се изграждат при спазване мерките за биосигурност на разстояние не по-малко от 1 500 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици и от регулацията на населените места – при отглеждане на открито. При промишлено отглеждане на закрито се спазва разстояние от 200 метра от друг животновъден обект за отглеждане на птици на закрито.

Наредбата не допуска увеличаване на капацитета при отглеждане на птици на открито, когато обектът е в регулацията на населените места. Въвежда се изискването за прибиране на птиците на закрито за определено време при епизоотичен риск.

От МЗХГ публикуваха и предложенията, направени в рамките на обществена консултация по проекта на наредбата.

Животновъдните обекти за отглеждане на птици трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на тази наредба в шестмесечен срок от обнародването й в „Държавен вестник“.

Актуализирани са и изискванията към използваемата площ при отглеждане на гъски. Гъски, отглеждани за угояване трябва да бъдат настанени до 3 бр. на кв. м., гъски, предназначени за втлъстен черен дроб, също до 3 бр. на кв. м., а за родителите максималната гъстота е до 2,5 бр. на кв. м.

Предвижда се използваемата площ при отглеждане на патици за угояване да бъде до 10 бр. на кв. м., но не повече от 30 кг. на кв. м. Запазва се изискването за мюлари да се отглеждат до 4 бр. на кв. м. и в допълнение се обхваща още една група от патици, а именно родителите да бъдат до 5 бр. на кв. м.

В заключителните разпоредби на проекта са предвидени изменения в Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Предвиждат се нови мерки и за ограничаване и превенция на Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците са публикувани за обществено обсъждане. Целта на промяната е да се въведат в националното законодателство европейските изисквания. С новите текстове трябва да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита.

Според промените, епизоотологичното проучване ще включва произхода на инфекцията, времето и пътя за проникване на вируса в птицевъдния обект, периода на скрито протичане на инфекцията, движението на хора, птици, продукти от птици, състезателни гълъби, други видове животни, транспортни средства и други предмети и съоръжения, които могат да бъдат преносители на вируса.

С новите промени се променят и някои документи, подаващи се в референтната лаборатория на Европейския съюз (РЛЕС) за нюкясълска болест. Това са образецът, който държавите членки следва да използват за целите на докладването пред Комисията относно епизоотичната обстановка във връзка с болестта и прилаганите мерки за контрол, както и критериите, които се спазват при изготвянето на планове за действие в извънредни ситуации в случай на поява на огнища на болестта.

В допълнение се взема предвид и обстоятелството, че настоящата РЛЕС се намира в Обединеното кралство. С оглед на излизането на Великобритания от ЕС, лабораторията трябва да бъде заменена с такава, намираща се на територията на някоя от другите 27 държави.членки.

Източници: agrozona.bg, dev.agrozona.bg, fermer.bg

 

---

Други новини

• В ЮАР патици заместват пестицидите в опазването на лозя от вредители
• 500 полудиви патици разсели Ловното в Свиленград
• БАБХ разследва убийство на патици