Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите, в интервю относно развитието на птицевъдния сектор, проблемите, субсидиите, пазара и бъдещето на птицевъдството у нас.

- Г-н Белоречков, според доклад на ЕК през 2014 г. се наблюдава продължаващ ръст на птицепроизводството в ЕС. Как се развива секторът в България?
- В България има известен застой по отношение на месото – вече втора година, докато при производството на яйца има ръст. Но при яйцата имаме проблеми с пазара – от една страна влизат яйца от други страни, много от които контрабандно, а от друга – намалява консумацията на яйца заради намаляващото население на страната. Като цяло в момента производството на яйца в България се държи основно на износа. През тази година отворихме много сериозно пазарите към чужбина.

- Към кои държави?
- Основно към съседните – Гърция и Кипър. Това до определена степен ни спасява, въпреки че цените са много ниски, но все пак благодарение на износа, не намаляваме работната сила, не фалират и фирми. При птичето месо консумацията значително намалява, въпреки че до сега увеличавахме производството на месо. По отношение на патешкото месо – износът тази година беше затруднен, защото във Франция търсенето намаля. Имаме дори информация, че две големи френски фирми в птицевъдния бранш се обединяват в една. Това показва, че увеличаването и в ЕС при производството на месо е неадекватно с търсенето. Причината е донякъде ограничения износ за Русия, както и по-ниската консумация на пилешко.

- Какви са изкупните цени на яйца и месо от производител? Рентабилни ли са?
- 3,12 лв./кг живо тегло е изкупната цена на месото и 250 лв е цената на 100 кг яйца или 13,9 ст./яйце. Тези цени са на технологическата граница. Тоест производител, който не спазва технология на производство, купува по-скъп фураж или има проблеми от друго естество, той с тези цени няма да има печалба по никакъв начин. Поради тези причини отпаднаха много от фермите, които отглеждаха бройлери, заради високите разходи за фураж и т.н. Между другото тези фирми, които произвеждат месо в момента на килограм живо тегло правят разход за фураж 1,6 – 1,7 кг, което е на световно ниво. Това, което ни спасява в момента е, че цената на царевицата и пшеницата е по-ниска, въпреки че цената на соевия шрот се запази висока.

- Доколко силно е влиянието на руското ембарго на българския пазар?
- Влияние се усеща. По отношение на месото, например – вносът е чрез големите вериги. Там и контролът е занижен. Месото трябва да се предлага само в опакован вид, а то се предлага и в охладен вид – насипно без да има яснота за произхода му, колко е старо и т.н., защото няма етикет. Може дори да е инжектирано.

- Инжектирано с хормони ли?
- Не, не може да става дума за хормони. Говоря за инжектиране с вода, за да се повиши теглото. С хормони в света никой не инжектира – не само в България. Такава тенденция просто не съществува.

- Да, но се коментира в общественото пространство...
- Съгласете се, че на първо място няма как да се инжектират тези птици, защото в едно помещение те са 15 – 30 хиляди бройки. На второ място – цената на една доза от хормона е толкова колкото е цената на цялото пиле. Това за хормоните са твърдения на хора, които са пропуснали част от лекциите по време на следването си.

- Тази седмица ДФЗ отпусна 2,5 млн. лв за хуманно отглеждане на птици. На два транша получихте и още 22,5 млн. лв. Достатъчна ли е тази субсидия?
- Тази година получаваме около 75 – максимум 80% от предварително плануваните 30 млн. лв. Последните 2,5 млн. лв, всъщност са трети транш – пари, спестени от глоби на колеги. Защото много птицеферми бяха глобени през пролетта за стария период. Имаше известни разминавания с указанията, дадени от администрацията. Особено при кокошките - носачки имаше сериозни разминавания и много колеги бяха глобени.

- Какъв е типът на птицевъдните стопанства у нас?
- Смятам, че безвъзвратно сме изпуснали времето, в което можехме да правим малки ферми. Малките ферми, които съществуваха още преди началото на промените, бяха ликвидирани по административен път и се наложиха големите ферми. Много е трудно вече да се премине към обратния процес – към малките ферми.
През годините бяха наложени много изисквания от страна на администрацията в ущърб на птицевъдите. Едно от тях е изискването за отстояние. Представяте ли си да си направиш една малка птицеферма с 2000 - 3000 кокошки, например, на 1,5 км от селото – няма кой да се наеме да си остави фермата на такова разстояние без надзор...

- Тоест изкуствено са унищожени през годините тези малки ферми...?
- Изкуствено бяха унищожени. В един период имаше силно лоби в Земеделското министерство, в следствие на което в Наредбите влязоха изисквания като това яйцата задължително да минават през машина за сортиране и да бъде отпечатан номерът на фермата с лазерен печат. Една ферма, която има 1500 кокошки няма как да си позволи тази скъпа техника. Една такава машина струва около 10 хиляди евро – повече отколкото струва цялата ферма. По отношение на биологичното отглеждане на кокошки също има изисквания – част, от които на ЕС, които са непостижими за нашите условия. Ето защо биоптицевъдството не може да се развива в България. Лошото обаче е, че с всяка смяна на властта, не се взема под внимание мнението на асоциациите и се правят наредби, от които си патят обикновените хора.

- В тази връзка какво, според вас, трябва да предприеме като най-спешни мерки новият министър на земеделието и храните след сформирането на Кабинет?
- Първо, трябва да събере всички браншови организации, които заедно с подчинените на МЗХ агенции и дирекции да обсъдят как да се направят наредбите приложими за малки, за средни и за големи фермери като същевременно отговарят на изискванията на ЕС.
Трябва задължително да се преразгледат и таксите за обслужване на фермите, които БАБХ събира и в момента са много неразумни.

- Какво включват тези такси?
- Например когато един животновъд трябва да закара птиците в кланицата, той вади документ за преглед на животните. От там кланицата плаща втори път за същия преглед на същите тези птици. След това се плаща и трета такса за месото, което след като се произведе от кланицата, трябва да се плати още веднъж. Така се плащат три такси за едни и същи птици и най-лошото е, че те може да имат един собственик – т.е. фермата и кланицата да са на един и същ собственик. По същия начин е и при яйцата. Плащат се такси и за дезинфекция, такси за най-различни дейности, а в същото време районните лекари в България не са задължени да ваксинират за псевдочума по птиците.

София Белчева, Фермер.БГ

 

---

Други новини

• Весела Коледа и щастлива Нова 2015 година!
• Надарена кокошка снесе яйце матрьошка
• Отново опасен птичи грип в Европа