Вход Търсене

Използване на птиците от човека - материали за изучаване на утилитарното значение на птиците

 

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПТИЦИТЕ ОТ ЧОВЕКА (МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА УТИЛИТАРНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПТИЦИТЕ)



Златозар Боев

Национален природонаучен музей

Българска академия на науките



ДОКЛАД ПОСВЕТЕНА НА 25-ГОДИШНИНАТА НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ – КЛОН СМОЛЯН 6-8 ОКТОМВРИ 2011, СМОЛЯН



СБОРНИК ДОКЛАДИ II част

Природни и аграрни науки. Медицина.

Природни науки. Медицина.

ISBN: 978-954-397-025-4

Смолян 2011



Въведение

Темата има много аспекти и като проблем съществува още от появата на човека, т. е. от не по-малко от 200 000 г. Практически е невъзможно да се обхванат дори всичките насоки на използването на представителите на клас Aves от Homo sapiens1 в процеса на развитието на човечеството.

Първичната употреба на птиците е за храна, но както се оказва, твърде разнообразна и многоаспектна е и вторичната им употреба, главно като източник на материали за изработването на сечива, инструменти и декоративни изделия. Разностранно се оказва, че е и използването на живите птици в разнообразната човешка практика през хилядолетията.



Цел

Целта на настоящия материал е да представи и класифицира направленията в използването на птиците въз основа на многобройни сведения, разпръснати в литературата, част от които се съдържат и в някои малко познати или трудно достъпни източници. Вповечето случаи събраните сведения са публикувани в популярни издания, което е косвена индикация за съществуването на известно (и неоправдано) неглижиране на тази тема от научната общност. Отчасти едно от малките изключения е обобщението (но не само за птиците) на K. Eckstain [1]. Очевидно е, че е необходимо едно цялостно и по-сериозно проучване на този до голяма степен интердисциплинарен въпрос. Представените 121 сведения биха могли да представляват само част от основата за едно бъдещо по-задълбочено изучаване на тази обширна материя. Тук са обособени 18 направления на специфична утилизация на продукти от птичето тяло (месо /мускулатура/, кости, пера, кожа, яйца, яйчни черупки), както и на използването на живи птици: като хранителен ресурс, терапевтично средство, източник на материали за лова и риболова, на суровини за изработването на сечива, облекла, декоративни материали, като вотивни обекти, платежно средство, куриери, водачи, като средство за лов, охранително средство, музикален източник, спортни и хазартни атрибути, военно средство, като детективи и като агенти на почвеното плодородие. Във всяко направление са представени накратко данните за съответната употреба на птиците – вид на птицата, използвани части, характер на употребата, географски район и източник. Данните за България са отделени от тези за други части на света. Обобщение и анализ не са правени – те не са цел на настоящия ръкопис.



1. Птиците като хранителен ресурс В България

(1) Запазени стари рецепти посочват, че в някои краища на България през Коледните пости се ловели врабчета (домашно Passer domesticus, полско P. montanus) с капани и се замразявали. На Бъдни вечер се облажвали с гозби, в които сготвяли и врабешко месо [2]. (2) В някои средновековни некрополи у нас са намерени черупки от яйца, които преди да бъдат поставени там, са били използвани за храна [3]. По света: (3) В края на 19 и началото на 20 в. по улиците на Буда и Пеща се срещали амбулантни търговци, продаващи ―планински дрозд‖ (? хвойнов дрозд Turdus pilaris) за птиче месо. ―Тези пъстропери птици през есента и зимата се оттегляли в боровите гори на Северните Карпати, където словаците от Felvidék (дн. в Унгария) масово ги изтребвали, връзвали ги на гроздове и ги разпродавали [4]. (4) От древността до 19-ти в. сивият папагал (жако) (Psittacus erythacus) в гористите райони на Екваториална и Ю. Африка се използва от местното население като пернат дивеч заради месото му [5]. (5) Многобройни археозоологични свидетелства посочват, че в Шотландия от неолита до средновековието белият бухал (бяла сова) (Bubo scandiacus) е бил ловен обект и месото му се е използвало за храна [6]. (6) През 2-3 в. н. е. в Рим мозъкът от щраус (Struthio camelus) бил сред най-изтънчените деликатеси на трапезата [7]. Месото и яйцата му в страните от С. и Ю. Африка са се използвали за храна от незапомнени времена до наши дни [8]. (7) В много райони на ЮИ Азия (Индокитай, Нова Гвинея, Индонезия) от древността до днес слюнчените гнезда на саланганите (род Collocalia) са се използвали за храна (сварени на супа), а също и за производството на желатин [9]; [10]; [11]. (8) В Древния Рим използвали дроздовете (главно от род Turdus) за храна. Уловени дроздове угоявали, като ги хранели с каша от смокини и брашно [12]. (9) Понастоящем (2005 г.) месото на пухопръстата пустинарка (Syrrhaptes paradoxus) се използва за храна от местното население във Вътрешна Монголия [13]. (10) В Древния Египет (2-3 хил. г. пр. н. е.) бедните (селяните) се грижели за птичарниците. Отглеждали патици, гъски, кокошки, токачки, а също и гълъби, яребици, пъдпъдъци. Тези птици се консервирали по още по-стара архаична техника – чрез обилно осоляване, както консервирали и рибата. Храната можела да се приготвя и чрез пържене, като за целта използвали растителни масла наред с пачата и гъшата мас [14]. (11) В Древния Рим (около 1 в. н. е.) класическата римска гастрономия за богатите включвала и екзотични и странни животни – индийски пауни (Pavo cristatus), папагали, розови фламинги (Phoenicopterus ruber), жерави, щрауси, наред със сънливци (главно големия сънливец Glis glis) и др. [14]. (12) При римския император Лукул на един пир като изтънчен деликатес били сервирани 500 мозъка от щрауси [15]. (13) Ловът на мигриращите птици през Италия нанася колосални щети на популациите им. Ловят ги във всички страни по Средиземноморието, но в Италия се убиват 2 пъти повече, отколкото във всички останали страни в района. Само в Италия се избиват 250 млн. екз./год. Само за 1 месец врабчовите птици от този улов биха унищожили 40 000 t вредни насекоми. Най-голяма е концентрацията на ловците в областта Apulia в ЮИ Италия. Там за 4 дни 5 ловци избили 10 000 чучулиги. В тази област през 1972 г. са използвани 400 000 регистрирани ловни мрежи за птици и още толкова бракониерски, уловени са 80 млн. екз. и се продадени 28 000 kg убити и 86 000 kg живи птици. Цената на 1 kg птици възлизала на 3000 тогавашни италиански лири или на 3 български лева. Там броят на официалните пазари е 52. Най-много се ядат лястовици, чучулиги, дроздове и мухоловки. По проучвания в Полша, по Балтийското крайбрежие се завръщат едва 20-60 % от отлетелите наесен птици. Някои големи капани, като тези от околностите на Rocolo в Италия ловят дневно по 3000 екз. [16] (14) В Египет по времето на фараона Нахт (18-та династия; ок. 1370 г. пр. н. е.) приготвяли патици (Anatini gen.), печени в пещи. По времето на Сет I (ок. 1300 г. пр. н. е.) приготвяли гълъби и гургулици, печени на шиш. В Египет селяните, наред с грижите за зеленчуковите градини за знатните, се грижели и за птичарниците, в които са отглеждали патици, гъски, кокошки, токачки (Numida meleagris domestica), гълъби, яребици (Perdix perdix) и пъдпъдъци (Coturnix coturnix). Убитите птици консервирали като рибата – чрез обилно осоляване. За пържене използвали мас от домашни гъски (Anser anser domestica) и домашни патици (Anas platirhynchos domestica). В древния Рим по времето на поета Ювенал (1 в. н. е.) за първи път в първото за деня хранене (закуската) масово навлязла употребата на яйца от птици. В храненето широко било разпространено и месото от индийски пауни (които били одомашнени), папагали, розово фламинго, сиви и момини жерави и щрауси [14]. (15) Само в три от най-престижните ресторанти на Харков всяка седмица сготвят по 10-12 лебеда [17]. (16) В алкохолните магазини в Хонконг се предлага т. н. ―двоен дракон‖ – оризова ракия с настойка от малки щъркелчета (Ciconia boyciana и C. nigra) [18]. (17) Край Гренада в Никарагуа по бреговете на голям комплекс от езера дори 4-5 годишни деца събират яйца от птици, които са деликатесна храна [19]. (18) В ЮЗ Европа се излавят ежегодно по 200 млн. екз. прелетни Aves. В Португалия много ресторантчета предлагат традиционни закуски с ястия с врабчови птици. Само в Испания ежегодно за кулинарни цели се избиват по 30 млн. екз. птици [20]. (19) В края на 80-те г. на 20-ти в. в САЩ годишно се изяждат по 180 млн. бройлерни пуйки (Meleagris gallopavo domestica), а в Германия – по 60 млн. бр. [21]. (20) Като ценен дивеч заради месото и яйцата, птицата „рух‖ (гигантският епиорнис (Aepyornis maximus), както и останалите видове в разреда Aepyornithiformes до началото на 18 в. били тотално изтребени в Мадагаскар, където единствено били разпространени [22].



2. Птиците като терапевтично средство

В България: (21) Селяните от Варвара и Ели Дери (дн. с. Ветрен дол – З. Б.) кърмят [хранят] овцете си с водни косове (Cinclus aquaticus) за предпазване от шарка [23]. По света: (22) Яйцата на птиците се използват нашироко в научната и народната медицина. Те са доказано лекарство при лечението на 91 патологични състояния. Използват се и в козметиката и в много ритуали. За излекуване от разни заболявания чрез яйца (диагностика и лечение) се смята за целесъобразно да се използват само оплодени (неинкубаторни) яйца. При това, колкото е по-голямо яйцето, за толкова по-ефективен се смята обрядът. Предпочитат се гъши яйца и яйца на голяма дропла. Последното не може да не се отразява на числеността на редките видове птици. В Харков и Кировград съществуват две украински бази за нелегална търговия с яйца от голяма дропла. По приблизителни оценки там ежегодно се реализират от 190 до 280 яйца. Обратното, при захарен диабет, тиреотоксикоза, пиелит и еректилна дисфункция се използват дребни яйца – на пъдпъдъци, фазани (Phasianus colchicus) и др. Курсът за лечението на един пациент изисква използването на 140-200 яйца (23-28 дни по 7-8 яйца/ денонощие). Пъдпъдъчите яйца и месо (само от диви птици) отдавна имат славата на афродизиаци. В Харков съществуват 7 медицински кооператива, които предлагат овотерапия, за нуждите на която изкупуват яйца от диви птици от организирани доставчици [17]. (23) Средновековните автори споменават папуняка (Upupa epops) във връзка с магически и свръхестествени неща, като препоръчвали употребата на различни части от тялото му за засилване на паметта [24]. (24) Плиний Старши в своя трактат ―Медицина‖ препоръчвал като средство срещу ангина да се изяде пиленце от гнездо на лястовица и особено на брегова лястовица (Riparia riparia) в съчетание с компрес на врата от 20 многоножки, стрити в мед [25]. (25) В известния трактат ―Изкуството на арабската любов‖ на шейха Нафеаула си посочва, че няколкодневна диета от яйчени жълтъци и пържен лук усилвала половата потентност на мъжа. Подобна рецепта се съдържа и в индийския ―секс-учебник‖ ―Кама сутра‖ – яйца от врабче (Passer ?domesticus), изпържени с лук и мед [26]. (26) От санскритският източник Аюрведа научаваме, че сврачките (сем. Laniidae) са били използвани в древноиндийската медицина [27]. (27) За лечение на намалено зрение у старците се препоръчвало дясното око от прясно убит орел да се накисне в продължение на 359 три дни в бяло вино в съд с кристално венецианско стъкло, като виното не трябвало да е повече от една „изискана чаша‖. На третия ден виното се отливало. По три капки от него трябвало да се сложат на езика сутрин преди изгрев слънце. Лечението продължавало от пълнолуние до пълнолуние." [28]. (28) През средновековието богатите дами, за да подържат кожата на лицето си гладка и свежа, си правели маски от плътта на прясно убити гълъби [29]. (29) В Ю. Америка някои местни племена опържват очните ябълки на андския кондор (Vultur gruphus) и ги изяждат, като вярват, че с това им се подобрява зрението [24]. (30) Сред рецептите за поддържане на младостта през 19 в. имало и такава, която включвала ситно сдъвкано месо от бухал (Bubo bubo) [30]. (31) Полудивите гълъби (Columba livia domestica) се използват за добиване на ценното лекарство ерготамин. То се извлича от плесени, паразитиращи по ръжта. Гълъбите изкълвават семената на ръжта, а паразитните плесени оставят. Тъкмо тях хората събират и подлагат на химична преработка [31].



3. Птиците като източник на материали за лова и риболова

В България: (32) В някои райони на С. България докъм 1828 г. стабилизаторите на стрелите се изработвали от маховите пера от крилата на орли (Aquila spp. и др.) [32]. Известна е подобна употреба и на перата на орли и дропли (Otis tarda) за българи, маджари и османски турци в нашите земи през Средновековието [33]. По света: (33) Фалангите от пръстите на краката заедно с нокътните рогови обвивки на белия бухал се използват за изработването на харпуни от неолитните ловци в С. Европа [6]. (34) В гористите райони на Нова Гвинея от костите на крилата на казуари (Casuarius spp.) до 80-те г. на 20 в. местното население произвеждало игли, от костите на краката – ловни ножове, а от шиповете на 2-я пръст на крилата приготвяли накрайници за ловните копия [8]. (35) В баския град Corres в С. Испания от много десетилетия се отглежда специална порода домашни кокошки, като от перата на петлите се изработват изкуствени мухи за въдичарския риболов на пъстърва. Специфичните белези на ценните перца около главата на петлите са сиво-златистия им цвят и особеното им устройство, което не позволява слепването на нишките от ветрилата на перата, когато са потопени във вода. Въпреки че фермерите смятат тези кокошки за обособена порода със стандартизирани белези, перата само на един петел от всеки 200 (т. е. едва 0,5 %) отговарят на специфичните изисквания. На такива петли периодично (по 3-4 пъти годишно) се оскубват избирателно нужните пера, покриващи врата. От тази порода кокошки се отглеждат и в Испания (в провинция País Leonés), а също и в САЩ [34]. (36) За подобни цели (изработване на въдичарски плувки за риболов на пъстърва) се използвали перата на киви (Apterix spp.) в Нова Зеландия докъм средата на 20 в. [35]. (37) Кости на птиците моа (Dinornithiformes) от Нова Зеландия след 8-9 в. се използвали за изработването на риболовни куки. Те били обработвани чрез изпиляване [36]. (38) Перата на някои фазани, вкл. и видове от CITES, се използват за изработването на въдичарски ―мухи‖. През 19 в. забележителната орнитологична колекция на Sir William Jardine била продадена на търг, спечелен от въдичар, който превърнал повечето от кожите (вкл. и такива на типусни екземпляри (!) във въдичарски ―мухи‖. Много музейни екземпляри на сухи препарати на птици се открадват именно за такива цели [37]. (39) В Зенкенбергския природонаучен музей във Франкфурт на Майн има 100 екземпляра на възрастни сиви джунглови петли (G. sonnerati), които са конфискувани от митническите власти след 2000 г. В 2005 г. още съществуват нелегални пазари за пера за риболовни цели, където се продават дори кожи от блестящия кветцал (Pharomachrus mocino) и някои видове котинги (Cotinga spp.) [38]. (40) След 2000 г. в Амстердамския зоологически музей са постъпили около 20 000 кожи на белогушото земеродно рибарче (Halcyon smyrnensis) и черно-теменното земеродно рибарче (H. pileata), конфискувани от митническите власти. Цялото количество било предназначено за производството на въдичарски ―мухи‖. Пратките пристигали от Шанхай [13].



4. Птиците като източник на суровини за изработването на сечива

В България: (41) В пещерата „Темната Дупка‖ до с. Карлуково са намерени прерязани дистални tibiotatsus-и от полски яребици, които през сухожилния мост на костта са били нанизвани като мъниста за изработването на накити [39]. (42) В потъналото селище при Урдовиза до с. Китен от раннобронзовата епоха са намерени 1 лакътна и 2 лъчеви кости от розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), които са били отрязани и използвани като тръбички – част от някакво приспособление [39]; [40]. (43) В селището Багачина (до с. Расово) от ранно-желязната епоха е намерeн пръстен от средната част на диафизата на раменна кост на домашна гъска [39]. (44) Един от прислугите в свитата на отоманския султан Абдул Махмуд при пътуването му из България от Варна до Габрово в 1837 г. носел за нуждите на своя владетел „голямо ветрило от щраусови пера‖ [41; с. 259]. По света: (45) През Средновековието за пера за писане се използвали почти изключително такива от домашна гъска. Първоначално поставяли перото в нагрят пясък или колоид (зол) с температура от 600 С, за да се отделят ципите и мазнините. Така то ставало по-пружиниращо. Връхният му край обрязвали, а ствола – разцепвали отдолу със специален нож за разцепване на пера. В 1809 г. се появила и машина за разцепване на пера. Долния край на ствола скосявали по различен начин според предназначението – за бързописно, за едро или друго писане [42]. (46) В Корея през Средновековието от tibiotarsus-ите и tarsomettatarsus-ите на източния щъркел се изработвали традиционните пръчици за хранене. (47) В гористите райони на Нова Гвинея от костите на крилата на казуари до 80-те г. на 20 в. от местното население се произвеждали игли. Игли се изработвали и от твърдите стволове на маховите пера от крилата на казуарите в новогвинейската провинция Телефомин [43]. (48) Черупките от яйцата на щрауса били традиционна суровина за изработването на съдове и чаши чак до 19 в. [8]. (49) В Ю. Америка някои местни племена изготвят пепелник от костите на андския кондор [24]. (50) В Института за театър, музика и кино в Санкт-Петербург постъпила флейта на около 4000 г., изработена от кост на птица (неопр. вид; Non-Passeriformes). Намерена е при археологически разкопки в Москва [44]. (51) През 2008 г. в някои области на Монголия все още се използват клюнове от пеликани – розов и къдроглав (P. crispus), които са нарязани, за да служат за гребени, с които разчесват гривата и опашката на домашните коне [45]. (52) В Парижкия музей се съхранява кост от орел отпреди 15 000 г., върху която са нанесени резки. Гравираната кост се смята, че представлява древен календар от каменната епоха [46]. (53) Според находки от Hohle Fels в Германия от лакътна кост на белоглав лешояд (Gyps fulvus) през каменната епоха преди ок. 35 000 г. са били изработвани музикални инструменти (кавали). Това са най-старите музикални инструменти, открити досега [47].



5. Птиците като източник на суровини за изработването на облекла

По света: (54) Гнездата на торбогнездния синигер (Remiz pendulinus) през 17-20 в. в Германия, Полша и други страни в Европа се използвали за изработването на детски терлички [48]. (55) Кожата на черногушия гмуркач (Gavia arctica) от корема, гърдите и гушата се използва от местното население в северните страни за изработването на топли шапки и различни украшения [49]. (56) Гъстото и плътно оперение и на други водолюбиви птици на Севера се използвало по подобен начин. От кожата с перата от коремната и гръдната област на гагарката (Alca torda), големия гмурец (Podiceps cristatus), лебедите (Cygnus spp.) и гъските (Anser spp., Branta spp.) като ефикасен материал за изолация на студа при направата на връхни облекла и шапки се ползвали и в С. Европа (Русия и скандинавските страни) от древността до 20-ти в. [50]. (57) Подобно е и използването на кожата с перата на големия гмурец в някои страни от Северна и Средна Европа докъм 60-те г. на 20-ти в. От тях се изработвала топла подплата за връхни палта, якета и шапки [51].



6. Птиците като източник на декоративни материали

В България: (58) Ахмед Джамия във Видин в периода 1860-1879 г. имала „безбройни стъклени полилеи с огромни щраусови яйца‖ [41; с. 46]. (59) По запазени сведения от 1577 (или 1572) г. у нас за изработването на празничните танцови костюми за народните празници нашироко се използвали птичи пера. В района на Момина Клисура украсявали главата с цели крила от орли, а шапките (калпаците) в района на с. Любимец (Хасковско) се украсявали с кормилните пера от опашката им [32]. (60) Традиционните костюми и маски на кукерите в България и съседните балкански страни се изработват преди всичко от кози кожи и птичи пера. За целта се използват пера от кокошки, но и от диви, вкл. и редки видове птици като горска ушата сова (Asio otus), голям ястреб (Accipiter gemtilis) и др. [52]. По света: (61) Опашните бели пухкави и силно разклонени пера на мъжките щрауси особено се ценели като декоративен елемент в дамската (и мъжката) мода през 17-20 в. През 1988 г. цената на 1 kg щраусови пера на международния пазар възлизала на DM 630 [53]. (62) Роговият израстък (каската) върху надклюнието на голямата птица носорог (калао) (Buceros bicornis) в Малайзия докъм 1910-1920 г. нашироко се е използвал в изработването на произведения на традиционната бижутерия [54]. (63) За подобни цели (изработване на украшения, амулети и предмети за бита, напр. лъжички и др.) в Малайзия, Индонезия (на остров Суматра) и други страни в ЮИ Азия докъм 60-те г. на 20 в. се използвали и клюна и роговия израстък на шлемоносата птица носорог (Rhinoplax vigil) – световно-застрашен вид [55], [56]. (64) За украсяване на стрелите си индианците от северните райони на Ю. Америка от дълбока древност до 19 в. използвали дългите опашни пера на червения ара (Ara macao) [57]. (65) За украса на тялото от местното население в Нова Гвинея до 20 в. вкл. нашироко се използват декоративните видоизменени пера на райските птици (сем. Paradiseidae), както и ефектните пера от ново-гвинейската харпия (Harpyopsis novaeguineae) – местен ендемичен за острова вид орел [43]. (66) В Ц. и Ю. Африка е подобно предназначението на яркочервените опашни пера на сивия папагал [5]), а в Ц. Америка за същите цели индианците са преследвали тукана токо (Ramphastos toco) заради яркооранжевото оперение на гърдите му [5]. (67) През 18 и 19 в. европейските пътешественици и завоеватели на С. Америка използвали препарираната глава с красивото контрастно черно-бяло-яркочервено оперение на белоклюния кълвач (Campephilus principalis) за своеобразен сувенир амулет. Червеният качул от твърди перца на този едър кълвач много преди това били търсени и от местното индианско население, поради което до 19 в. видът бил напълно изтребен в обширни на континента [58]. (68) В Нова Зеландия синкавите пера на синята планинска патица (Hymenolaimus malacorhynchus), обитаваща високопланинските потоци допреди около 200 г., се използвали от маорите за декориране на женските костюми за ритуалните танци [59]. (69) В Ню Йорк на "Columbus Avennue" през 1983 г. е бил открит първият в САЩ (а вероятно и в света) магазин за продажбата на "всякакви кости". В магазина "... са били изложени черепи на лъвове (USD 650), на хипопотами (USD 1900), на жирафи (USD 850), на мечки (USD 120), но също на дребни гризачи, на птици и преди всичко човешки." Собственикът на магазина Хенри Галиано при откриването му споделил: "Това са неща, които чудесно заместват постери или гравюри в един хол, предмети, от които човек не се уморява, както от музикалната и видеотехниката. Това са подаръци, чрез които изпъквате и които ви придават малко викториански вид." 60]. (70) Пера от врата на сивия джунглов петел често се откриват в пратките на летищата в Холандия. Те се използват за декоративни цели. Едва през последните г. такива пера от някои породи на Gallus g. domestica, които силно приличат на G. sonneratti, започват да се използват. Опашни пера на пухопръстата пустинарка се използват за украсни цели. Във втория случай се използват само централната двойка пера, които са здраво привързани по 10 в снопчета. Тези снопчета са овързани в други по 50 бр. така, че само за 1 голямо снопче са необходими 250 птици. За някои пратки са били избити по 25 000 екз. Те пристигат от Вътрешна Монголия, където пустинарките са традиционен обект за лов [13]. В навечерието на Коледа на 2004 г. митничарите в Амстердам заловили 2 морски контейнера пълни с изкуствени пластмасови коледни декоративни птички, чиито крилца и опашки били изработени от перата на истински полски врабчета. Изчисленията показват, че за тази пратка са били избити 100 000 екз. полски врабчета, въпреки че Амстердам е само един от пунктовете за разпращане на подобни изделия. В 2001 г. заловен морски контейнер от Суринам съдържал индийски шапки, украсени с много дълги опашни пера от орлите харпия (Harpia harpija) и ари (Ara spp.). Всяка от тези шапки имала по 3-4 пера на ара и по 2-3 на дневна граблива птица [13]. (71) През периода 1901-1925 г. на лондонския пазар са продадени птичи пера с декоративно предназначение, за получаването на които са били избити 290 000 екз. големи бели чапли (Ardea alba), 34 000 екз. от различни видове папагали (Psittaciformes fam.), 34 000 екз. райски птици (Paradiseidae gen.), 37 000 екз. колибри (Trochilidae gen.), 70 000 екз. орли (Aquilinae/Pandionidae) [61]. (72) Американските индианци изработват украшения за главата от пера, в Бразилия от перата на чилийското фламинго (Phoenicopterus chilensis) правят шапки, а във Франция и Италия от пера на щрауси и големи (и малки /Egretta garzetta/) бели чапли – украшения за шапки. През 1898 г. само от Венецуела били изнесени пера от 1 538 000 екз. снежни чапли (Egretta thula). Много от птиците се ловят и през брачния период. Понастоящем само от Ю. Африка ежегодно се изнасят по 120 t щраусови пера, от които най-ценени са белите пера на възрастните мъжки екз. Европейските народи ценят особено снежно-белия цвят. Преуспяващи новобогаташи търсят красивите бели пера на птици за декориране на изискани кулинарни блюда [17]. (73) В Нова Гвинея в наши дни на традиционните празници все още използват разноцветни птичи пера за украса на главата. Доскоро много вождове на местни племена в Полинезия вплитали в традиционните си костюми разнообразни пера, вкл. и от някои дребни видове птици. Много индиански племена в С. Америка използвали орлови пера за украса на главата и за вплитане в шлейфовете си. При последните перата били символ на власт и на бойни успехи. Един такъв пояс се изплитал от перцата на 300 мъжки птици. С 10 пояса от пера местите женихи си купували невеста. В 19 в. някои фирми за модно облекло в Париж започнали да предлагат огромни дамски шапки с размера на голямо колело на файтон. Те имали и украса от пъстри пера на екзотични птици и дори – птичи гнезда! Това довело до изтребването на 50 000 екз. райски птици годишно само в Нова Гвинея. С подобна сила се разразило търсенето и на пера от различни видове колибри в Ю Америка. В началото на 20 в. размерът на дамските шапки станал значително по-малък, но продължили да ги украсяват с пера, сега – с егретки на чапли. От Русия френски модни фирми изкупували и изнасяли пера от големи гмурци, малки бели чапли и големи бели чапли, рибарки (Sterninae gen.) и др. Дългите бели опашни пера на щрауси били използвани за декоративни цели още в Древен Египет. В Близкия Изток, Индия и С. Африка хилядолетия тези пера били символ на разкоша. В Средновековна Европа щраусови пера поставяли и на рицарските шлемове. Спасяването на африканския щраус като вид се дължи на интереса на човека към перата му, заради които (навреме) започнали да го развъждат в специални щраусови ферми. Първата такава ферма е създадена в Ю. Африка в 1838 г. Постепенно този бизнес се развил и в Европа и С. Америка. Само от Ю. Африка започнали да изнасят по 370 t щраусови пера годишно. След това търсенето на пера се съкратило и към 1976 г. в Ю. Африка във ферми се отглеждали „само‖ 42 000 щрауса. Нараснало обаче, търсенето им заради фината им кожа, използвана в галантерийната кожарска индустрия [62]. (74) Новозеландският гълъб (Hemiphaga n. novaeseelandiae), наричан кереру от местните жители, се смята за символ на културната им идентичност и е високо ценен като източник на храна и пера [63].



7. Птиците в окултния живот

В България: (75) В някои средновековни некрополи у нас са намерени черупки от яйца, поставени „най-вероятно като вотивни предмети." [3]. (76) Според обичате в някои части на България на 2 февруари се коли петел в дома на семейството, в което има момче. С кръвта на птицата се прави кръстен знак на челото на детето, а главата на птицата се заковава на входната врата на къщата, за да предпазва дома от беди [64]. По света: (77) Народността Ака в Тайланд използва бедрените кости на кокошките за гадаене на реколтата от ориз. След засяването на реколтата във всяка от бедрените кости на обредната кокошка се забиват по 2 бамбукови пръчици. Ако при събирането им пръчиците са успоредни, реколтата ще е богата. Ака използват кокошката и в траурните си обреди. Погребалната церемония се води от човек, носещ дълга пръчка и кокошка [65]. (78) За бушмените при избора на булка женихът си приготвя стрела от кост от убито от него животно. Тя трябва да е дълга около 7 cm, украсена с треви и ярки цветове. По време на церемониалния годежен обяд той изстрелва стрелата по булката. Ако не я улучи, няма сватба. [Най-често тази кост е от убита птица. – З. Б.] [66]. (79) В Древен Египет има запазени изображеиния на домашни кокошки отпреди 2000 г. Кокошката/петелът е изобразена и на гръцки вази и монети от 7-3 в. пр. н. е. Кокошките всъщност са били одомашнени заради боевете с петли. В 922 г. арабският пътешественик Ибн Фадалан свидетелствал за ритуално жертвоприношение с петли при погребални обряди в долното поречие на Волга [67]. (80) Сред австралийските аборигени гълъбите били тотемизирани, понеже вярвали, че покровителстват жените. Християнството смята гълъбите за божествени птици. Като символ на възкръсването, гълъби се принасяли в жертва върху гробовете на мъчениците [68]. (81) Древните славяни смятали, че за Нова година трябва да се принесе в жертва най-добрият приятел но човека – петела, а за да се убие злото – да се заколи най-―мръсното‖ животно – свинята. Християнството асимилирало двата езически обреда във Васильовден, съвпадащ с Новата година, когато се колят и петли, и свине. Петелът се коли рано сутрин, а свинята – на обяд. Петел се колел и за здраве – символ е на гордост, красота, напереност и здраве [69]. (82) В пещерата Fumane в Италия отпреди 44 000 г. неандерталците (Homo neranderthalensis) използвали маховите пера на дневни грабливи и други птици за обредни нужди. Сред тези птици са брадат лешояд (Gypaetus barbatus), черен лешояд (Aegypius monachus), скален орел (Aquila chrysaetos), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), гривяк (Columba palumbus), жълтоклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax graculus) и др. Раменните и лакътните кости на тези птици носят нарезни следи, доказващи целенасоченото отстраняване на маховите пера от крилата на уловените екземпляри [70].



8. Птиците като платежно средство

По света: (83) На остров Санта Крус (Соломонови о-ви) наред с официалната валута (австралийския и щатския долар) се използват и ―банкноти‖, изработени от перата на птици. Своеобразните птичи пари представляват пояси, оплетени от пера, които са слепени със сок от кокосов орех. Отгоре декорацията им е изработена от яркочервени пера на хавайските медосмукачи (Mohoidae gen.) и особено от менгушестите медосмукачи (Anthochaera spp.). Основата е от гълъбовосиви пера. Перата се отскубват от уловените живи птици, но след това птиците се пускат отново на свобода. Размерите им са стандартни: ширина - 6 cm, дебелина - 2 cm и дължина 10 m. Основната част на тези валутни пояси е изработена от ―обикновени‖ тъмнокафяви пера, но отгоре те са декорирани с яркочервените пера от крилата на местни видове медосмукачи. За изработването на 1 такъв пояс се използват перата от 300 уловени птици. Тези своеобразни парични знаци имали твърде ограничено приложение и се използвали само като платежно средство при откупуването на годеницата преди брака. Обикновено за 1 булка се плащат по 15 такива банкноти от пера. През 1980 г. този старинен занаят вече се е практикувал от само 3-ма майстори плетачи на пари [71]; [72]. (84) На Соломоновите острови (о-в Нова Ирландия и островите на изток от нея и на о-в Нова Британия) за пари се използват пояси от налепени червени пера на един вид папагали [73] (вероятно Haematodus haematonotus - З. Б.). (85) Канаките на о-в Нова Каледония ловят едри видове от Bucerotidae и Psittaciformes само заради перата им. Ловуват с прашки и лъкове със стрели. Понякога в гъстите клони ги ловят с дълъг прът, на който е завързан папагал. С крясъците си той привлича другите птици, които кацат на пръта, но залепват за него, защото е намазан с гъсто лепило. Понякога се налагало дори да отрязват краката на птиците [73]. (86) В Бразилия червените пера на фламингите се използвали като пари от някои местни индиански племена [62].



9. Птиците като куриери

По света: (87) През 1981 г. за един породист пощенски гълъб (C. livia domestica) били заплатени DM 20 000 [74]. Този рекорд е надминат почти 8 000 пъти само 7 г. по-късно, когато за един гълъб в Белгия били заплатени FRF 400 000 000 (приблизително DM 160 000 000) от британска ферма за пощенски гълъби. Въпросният екземпляр спечелил всички международни състезания и е използван като източник на ценен генетичен материал за засилване качествата на породата [75]. (88) В Лондон на търг били продадени бойните отличия на един пощенски гълъб, който през 1942 г. единствен прелетял от Дания до острова (480 мили) и пренесъл ценни сведения от датските сили на съпротивата [76]. (89) В една болница в гр. Плимут във Великобритания използвали пощенски гълъби за бързо пренасяне на кръвни и тъканни проби на пациентите за анализ в лабораторията й, която се намирала на на 3,2 km на другия край на града. Пробите завръзвали на крака на гълъба в малка ампула. Доставката с гълъб ставала за 5 min., а с автомобил – за 20 min [77] [78]. (90) Във Франция използват пощенски гълъби за доставка на кръвни проби между една болница в Granville и клинична лаборатория в Avranches, на 30 km една от друга. Това е по-бързо и евтино от автомобилния превоз [79]. (91) В Първата световна война и след изобретяването на телеграфа, се използвали 100 000 пощенски гълъби [80]. (92) В 11-13 в. цената на 1 обучен пощенски гълъб се равнявала на тази на чистокръвен арабски кон [68]. (93) В Древен Египет използвали гълъбите за пощенски цели, но и ядели месото им [68]. (94) В затвора в град Зеница (централна Босна) затворници използвали домаши (пощенски) гълъби за пренасяне на хероин и кокаин в малки торбички, които били прикрепени за крачетата им. Зам.-директорът съобщил, че затворниците поискали да им бъде разрешено да направят къщичка за пощенски гълъби и започнали да отглеждат птиците, като част от работата им в затвора. [81].



10. Птиците като водачи

По света: (95) Събирането на мед в Африка датира от повече от 20 000 г. Тази дейност е традиционен занаят и днес за местното население в много горски райони на континента. За откриването на едно гнездо на пчели (кошер с мед) в гората на събирачите на мед сред номадското население в Кения са необходими средно около 8,9 часа. Ако те обаче използват птиците медопоказвачи (сем. Indicatoridae), постигат същия резултат за 3,2 ч. Едно специално проучване на May (1989) показва, че медът в 96 % от общо 186 проверени кошера бил недостъпен за медопоказвачите без намесата на събирачите на мед. Любопитно е, че в райони с дълготрайна съвместна между медопоказвачи и медосъбирачи експлоатация на меда от кошерите се е установила странна адаптация. Хората със специфични подсвиркващи звуци, които се чуват на 1 km в гората, подканят медопоказвачите, а последните с промяна на поведението си насочват медосъбирачите към кошерите [82]



11. Птиците като средство за лов

В България: (96) Многобройни са сведенията за соколарството и ястребарството по нашите земи. Те датират от праисторически времена и тук на този въпрос няма да се спираме. В продължение на няколко столетия България е била главният доставчик на соколи и ястреби за ловни цели в Отоманската империя. Тази тема е разработена в друга статия [83]. По света: (97) От повече от 1200 г. в Япония е познат традиционният риболов с обучени корморани (Phalacrocorax carbo и Ph. filamentosus). Особено ефективен е той през нощта, когато на осветление от факли привлечената риба лесно се открива и улавя от птиците, които са вързани за шията си с въженце за лодката [84]. (98) За един обучен ловен сокол (Falco cherrug) през 1981 г. арабски шeйх заплатил DM 1 000 000. За сравнение най-скъпите жребци по това време се продавали за DM 800 000 [74]. (99) В Казахстан и до днес е популярен ловът със скални орли. До 1915 г. ежегодно се е отбелязвал в цялата страна празникът Беркутчи, на който с обучени скални орли се ловувало на лисици. Този празник след 75-годишно прекъсване е възобновен отново през 1990 г. [85]. (100) Ловът със скални орли бил доходен занаят без прекъсване, вкл. и през последните няколко столетия. По запазени сведения, през зимата на 1838-1839 г. един обучен скален орел уловил 154 лисици и 9 вълка на обща стойност от 7291 рубли по тогавашен курс [86]. (101) В селото Дегерес в подножието на Заалийски Алатау в Казахстан се про

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook



Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: