Вход Търсене

Езикът на птиците - универсално средство за общуване, което се пренася и чрез гените

 

Неочаквано откритие показа, че езикът е универсално средство за общуване, което се пренася и чрез гените. Езикът никога няма да изчезне, нито ще се промени особено. Това изключително важно наблюдение дължим на група американски учени и няколко десетки птици сипки от вида зебра (Taeniopagia guttata).



Наследствеността, според съвременните научни представи, бива два вида – генетична и културна. Първият вид обуславя кои биомолекули и в какви количества ще се синтезират в тялото ни. От гените зависят неща като цвета на очите, размера на тялото, здравината на костите ни и може би някои други по-общи черти като коефициент на интелигентност и т.н.



Вторият вид наследственост са културните характеристики, които зависят от средата, в която израстваме. Това са например религията и ценностите ни, стила ни на обличане и езикът, на който говорим. Обличаме се с дънки, защото тук така е прието. Другаде не е. Не сме будисти, а християни, защото учението на Изтока не е учение на Запада и т.н.



В тази група попада и човешкият език. Децата не само научават езика на общността, в която израстват, но възприемат и специфичната вариация, характерна за даден регион (диалекта). Звучи съвсем логично, ако едно дете подобно на Тарзан расте в среда, където няма от кого да научи езика, да остане нямо или най-много да може само да ръмжи.



Универсален и самопораждащ се



Но всъщност не е точно така. Езикът като средство за общуване може да възниква спонтанно. Вероятно най-изученият случай за такова събитие е възникването на никарагуанския жестов език през 80-те години на миналия век. Тогава стотици неми деца са събрани в Западна Никарагуа в специални училища и напълно сами създават свой метод за изразяване. И то само за около десет години.



Учените са забелязали и друго. Езиците твърде много си приличат - както граматически, така и като постройка. Нещо повече: те се развиват в една и съща посока. Тази универсалност е причината човек да може да научи няколко езика през живота си. Това съвсем логично поражда следния въпрос: дали самият език и неговата еволюция не са заложени по някакъв начин в гените ни?



На този въпрос може да се отговори, като се проследи дали няколко поколения, лишени от учители, ще развият език, подобен по структура и звучене на този на предците им. Труден за извършване експеримент с хора... но съвсем възможен с птици.



Птичият език е много подобен на човешкия – състои се от определени "думи", има си своята граматика и синтаксис. Птиците дори имат аналогични на нашите дялове в мозъка, свързани с речта. Те също научават своя език от по-възрастните, а всички представители на даден вид по света чуруликат еднакво, макар да са възможни леки вариации, подобно на човешките диалекти.



Мъжките птици от вида сипки се учат да пеят от своите по-възрастни мъжки роднини между 30 и 130 ден. Чрез песен те привличат женските и създават семейства. Д-р Парта Митра от Cold Spring Harbor Laboratory, Ню Йорк, САЩ и нейният екип изолират млади сипки, така че птиците да нямат възможност да се научат да чуруликат от по-възрастните и проследяват как се променя песента им поколение след поколение (Nature 2009, doi:10.1038/nature07994).



Какафония



е думата, с която другите птички вероятно биха описали песента на изолираните и вече пораснали сипки, включени в експеримента. Тя е много по-неструктурирана от тази на свободните, изпълнена е с фалшиви тонове и нетипични (с една трета по-къси) мотиви, липсва й ритъм и така нататък. Подобен език птиците сигурно биха нарекли нечленоразделен, стига само да знаеха, че се нарича така.



И все пак анализите показват, че птичата песен на изолираните сипки, макар и много фалшива, е все пак подобна на свободната, тоест това е все същият сипков език. Самонаучилите се певци не добавят нови елементи и на практика ползват все същите "птичи думи" като всичките си събратя.



Следващият въпрос



Kакъв ще бъде езикът на поколението на тези фалшиви певци? Дали децата им ще възприемат изцяло грешния начин на чуруликане, или ще го променят. Ако да, в каква посока? Отговорът е, че наследниците на първото поколение изолирани сипки модифицират езика, и то така, че да прилича повече на истинския, тоест на този на свободните птици.



Третото поколение изолирани сипки допълнително променя песента, която учи от своите родители. Анализът на звуците отново показва, че те стават (още) по-близки до свободните птици. Изследователите наблюдават общо пет поколения и заключват, че за три–четири езикът на изолираните сипки се връща към корените си.



На какво се дължи тази еволюция на птичата песен? Откъде могат да знаят изолираните сипки, че пеят невярно, като никога не са чували вярната песен? И защо точно другата да е вярна, а тяхната - грешна?



На последния въпрос е лесно да се отговори. Езикът е универсален и си има структура. Дори птичият. Отклоненията от тази структура го превръщат в нечленоразделна реч. Това може би се дължи на способността на мозъка ни да възприема само определени звуци, която му способност е довела до универсалността на музиката (вж. свързаната статия).



Птичките обаче явно знаят и точно в каква посока да променят своята песен, така че тя да зазвучи смислено за събратята им. Това явление изследователите приписват на гените. Според тях в сипките е генетично заложено да създават език, подчинен на точно определени универсални правила, така че да могат да си чуруликат в разбирателство.



Преведено на човешки, изследването показва две изключително важни неща. Първото е, че езикът никога няма да изчезне, а и да изчезне, ще се зароди пак. Второто е, че като резултат от това цивилизацията е изключително устойчива. Дори да й вземем основното - способността за общуване, тя няма да бъде заличена, а само за няколко поколения ще го възстанови и ще продължи напред. Звучи почти като безсмъртие.



Източник: capital.bg

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook



Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: