Вход Търсене

Особености в отглеждането на патици

 

Патиците се характеризират с различни качества, които ги поставят на първо място сред птиците. Те са всеядни, добре приемат растителни и животински храни. Освен това са много жизнеспособни – смъртността и отпадането са по-ниски, отколкото при отглеждането на пилета, гъски и пуйчета; скорозрели са, носливостта започва на възраст 6-7 месеца, а патетата на 49-50 дни достигат 2,8-3,0 кг; оползотворяват много добре храната, не боледуват от много болести, разпространени сред другите видове птици; носливи са – от фуражна носачка може да се получат 240-250 яйца; може да се отглеждат във водоеми и на сухо (на дълбока несменяема постеля, на скаров под и в клетки). Линеенето на патетата, започва към 65-ия – 70-ия ден, затова клането трябва да стане преди настъпването на този процес.



Отглеждането на патиците може да се проведе в три последователни технологични фази: I – до 28-ия ден, II фаза – до 126-ия ден (18-седмична възраст), и III фаза – период на снасяне.

През първата фаза (до 14-ия ден) патетата се отглеждат в отопляеми, а от 15- до 28-дневна възраст в неотопляеми помещения, като им се предоставя бетонирай или асфалтиран двор за разходка. Помещението, в което ще се отглеждат патета се разделя на боксове за 280-300 птици. На 1 м от пода на всяка секция се настаняват по 16 патета до 14-дневна възраст и по 10 броя до 28-дневна възраст.



Най-малко 24 часа преди настаняването на патетата отоплението се включва. В помещението температурата трябва да бъде 26-27°С, а под изкуствената майка – 35°С, измерена на 10 см от пода. От втория ден тя се понижава с 1°С, като до 14-ия ден се снижава до 20°С. До 28-ия ден температурата в помещението се поддържа 16-18°С.



Терморегулационната система на патиците се развива бързо и за разлика от другите птици след 8-10- дневна възраст те могат да понасят значителни температурни промени, което позволява да се пускат на разходка през по-топлите дни за по-дълго време.



Отделената топлина, въглероден двуокис и вода при патиците са, значително по-високи, отколкото при кокошките. Ето защо помещенията, в които се отглеждат патици, трябва да се вентилират добре, като през зимата се осигурява по 2 м/час за 1 кг жива маса, а през лятото – по 4 м/час. При добра вентилация стадото е добро, жизнено, а при недостатъчна – патетата губят апетит и отслабват.



Необходимо е да се внимава да не се намокри постелята, особено около поилките. Ако поилките са коритообразни, покриват се с телена мрежа с разстояние между теловете 8 см, за да не влизат патиците в тях. За поставяне на храната през първите три дни може да се използват капаци от картонени кутии, велпапе, а най-подходящи са произвежданите у нас пластмасови тавички. От 14-ия ден се използват тубусни хранилки или механизираните хранилки тип „Биг Дъчман”. Ако се използват тубусните хранилки, за една група до 14-дневна възраст (280-300 броя) се поставя една хранилка, до 28-ия ден – две хранилки, като едната от тях се оставя на двора, но така че да е запазена от дъжд.



Първите 6 дни патетата се отглеждат при 20-часов светлинен ден, а след това при 16-часов. На 1 м подова площ се осигуряват по 3 вата мощност на електрическото осветление, а през нощта се поддържа слаба светлина (0,2 вата/м ), за да могат патетата да се хранят и да пият вода.



За угояване на дълбока несменяема постеля патетата се отглеждат, като на 1 м подова площ се настаняват по 8,5 броя, разпределени на групи по 400-540. Боксовете се преграждат с прегради, високи 40 см. Тази категория може да се отглежда и на мрежести подове при гъстота до 20-ия ден по 18 бр./м, а след това – по 14-15 броя. Патетата бройлери може да се отглеждат и в клетъчни батерии. Клането трябва да стане към 60-и я ден, тъй като след това започва линеенето. При линеещите патета се появяват зачатъци на нови пера, които трудно се отделят при обработка на трупчето.



Установяването на кланичната зрелост се извършва, като се отскубне перо от гърдите на патето – по него не трябва да има капчици кръв.



Хранене на патици



Дажбите на патиците се определят в зависимост от масата, носливостта, сезона и телесното им състояние. През периода на снасянето особено внимание трябва да се обръща на повишената потребност от витаминни и минерални храни.



Патиците се хранят три пъти на ден – сутрин и обед с мека храна и вечер със зърно или зърнена смеска от равни части ечемик, пшеница и царевица.

Брашнената смеска се дава като мека храна в рехаво състояние. Хранилките и поилките трябва да са близо едни до други, защото след приемането на няколко порции храна патиците пият вода. Поради тази причина брашнената смеска се навлажнява, за да не се разпилява. Меката (навлажнената) смеска се залага в количество, която патиците изяждат за 25-30 мин.

Патиците трябва да се хранят в дворчетата, а през зимните студени дни – в помещението.



По време на усилено снасяне количеството на концентрирания фураж може да стигне до 200-250 г, а на кореноплодите – до 150 г на патица дневно, като в дажбата се включват повече белтъчини и витаминни фуражи.

През летния сезон, когато се използват предимно зелени храни, стърнища, пасища и водоеми, богати на естествени храни, концентрираният фураж може да се намали до 100 г на патица дневно.



Годишно за една патица са необходими приблизително следните количества фураж: зърнени житни фуражи 60 кг, фуражи от животински произход 3 кг, шротове 3 кг, люцернови и сенни брашна 5 кг, сочни и зелени фуражи 40-50 кг. При използване на добри пасища и естествен и водни басейни тези количества може да се намалят с около 25%.



Поради посочените причини практически е много трудно, а понякога и невъзможно да се формулират твърдо установени правила за комбинирането на отделните препарати и при всеки конкретен случай на необходимост от лекарствена намеса трябва да се подхожда диференцирано.



При продължителната употреба на антибиотици, сулфаниламиди и нитрофуранови производни често настъпват количествени и качествени изменения в състава на чревната микрофлора (дисбактериози) и нарушения във витаминния баланс (хиповитаминози). За да се избягнат и за да се предотвратят тези нежелани последици, необходимо е точно да се спазват инструкциите за употреба на лекарствата от съответния производител и своевременно консултиране с компетентен специалист.



В птицевъдството сравнително широко се използват дезинфекционни, антикокцидийни, инсектицидни и други препарати, които при невнимателна употреба и неспазване на правилата за работа и безопасност може да предизвикат странични действия – отравяния с различна степен и сила до масова смъртност и увреждания на продуктивността на птиците. Затова е необходим сериозен подход при употребата на лекарствените средства и прилагането им след внимателна преценка от специалисти.



Източник: АгроНет

Мнения и оценки (0)          Сподели във Facebook



Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: