Аметист или Яспис – една нова мутация при канарите
Както при много други научни открития, когато двама учени работят приблизително по едно и също време, върху един и същ проблем, независимо един от друг и неподозиращи за работата на другия, така и тук един италианец и един испанец, привлечени от една и съща мутация при елшовата скатия (Carduelis spinus), започват селекционна работа по "прехвърлянето" и при канарчето. Само че, избират различни пътища.
Италианецът - Riccardo Rigato, използва венецуелската скатия (Carduelis cucullata) като междинен вид, чрез който да пренесе мутацията. Причината са плодните хибриди, които тя дава с канарчето. Тази тактика му осигурява преднина и през 2002 година, в орнитологичното списание "Alcedo" е публикувана статия за новата мутация, наречена Аметист.
Представям си, какъв е бил ударът за испанеца - José Antonio Abellán Baños, виждайки публикацията. За "преносител" на мутацията, той е избрал черноглавата скатия (Carduelis magellanica), но малкото плодни хибриди, са забавили работата му. Мотивите на Абелан са били, да избегне някои нежелани, според него, белези от кръстосването с венецуелската скатия.
Името, което испанецът е избрал за своята мутация е Яспис. Но какво всъщност представлява тази нова мутация. Ще цитирам част от публикуваното в “Alcedo” резюме на статията: „Разреждането е „доминантна автозомна половин фактор” мутация, появила се преди няколко години при елшовата скатия и характеризираща се с намаляване и на двата – черен и кафяв меланини. В хомозиготно състояние („двоен фактор”) редуцирането на меланиновите пигменти е по-забележително.”
Бих добавила, че ефектът от тази нова мутация в хетерозиготно състояние (когато е по-слабо изразен), донякъде може да се оприличи с действието на фактора пастел. Птиците с фактор в хомозиготно състояние или т.нар. "двоен фактор", където меланинът е силно редуциран, имат донякъде сходство с пастел селекция сивокрил. Естествено, новата мутация има съвсем специфично фенотипно изражение и посочената прилика е само, за да се добие някаква обща представа.
Благодаря на Галин Ганев, който насочи вниманието ми, към тази нова мутация.
Автор: Елена Капинчева-Колева
