Какви технологични компромиси са допустими при съвременното птицевъдство
В съвременното птицевъдство всички категории и възрасти птици се отглеждат при спазването на определени технологични изисквания, приети като оптимални за тях. Обикновено сериозни научни изследвания и продължителен производствен опит са показали, че при тяхното спазване се получават най-високи продуктивни и икономическа изгода при отглеждането на тази категория птици. Технологичните норми, параметри и изисквания обаче не трябва да се приемат като абсолютни и непроменими. Това е така, защото просто е невъзможно на всички места и при всички случаи (партиди птици) да се създават еднакви условия – сезонни, климатични, технически, ниво на хранене и пр. Поради това те трябва да се възприемат в известна степен като ориентировъчни, условни, към максималното спазване на които трябва да се стремим.
Отклонения от технологичните норми и изисквания понякога се налагат и по обективни причини – технически аварии, спиране на тока, нарушени доставки на суровини, материали и пр.. Има обаче много случаи на нарушения и отклонения, допуснати поради неразбиране, незнание или криво разбрани възможности за отклонение от нормите и изискванията. Именно за недопускане на такива отклонения или за възможните граници затова ще обърнем внимание на някои от тях. Добре е да се знае кога, какви и за колко време е възможно това.
Преди всичко е важно да не се допускат технологични отклонения, ако в здравословното състояние на птиците има смущения или се осъществвява някаква оздравителна процедура. В такива случаи всякакви „тънки” сметки и отклонения могат да доведат до сериозни неуспехи в работата.
При гъстотата на птиците
Определените норми за гъстота при различните категории и възрасти птици са дадени при условие, че птиците се отглеждат при оптимално техническо осигуряване и възможности за непрекъснато спазване на другите технологични норми и изисвания.
Обикновено гъстотата на птиците се дава в брой птици на 1 кв. м подова площ. За малките пилета и бройлерите това трябва да се приема като условна норма, а за ремонтните птици и носачките това е правилно и достатъчно.
Когато малките пилета се отглеждат при условия и възможности за следващо разреждане, те може през парвите седмици след излюпването да се отглеждат при значително увеличена гъстота – до 2-3 и повече пъти увеличение. Това няма да превиши допустимото натоварване с жива маса на единица производствена площ. Увеличена гъстота може да се прилага и когато се използват по-малки помещения или в големите се правят плътни прегради за намаляване на използваната подова площ и кубатура на помещението. По този начин може да се направят и значителни икономии при отоплението им, като се има предвид, че в тази възраст се осигурява най-висока температура на въздуха в помещението (до 32-34 градуса) възможностите за икономии на топлинна енергия са най-големи. Когато пилетата се отглеждат при увеличена гъстота, разреждането им е задължително и то трябва да се прави навреме.
При увеличена гъстота може да се отглеждат и бройлерите. При тях гъстотата също се определя най-често в броя на квадратен метър подова площ. По-добре е обаче тя да се определя с натоварването с кг жива маса на единица подова площ. Така се отчитат и възможностите за оптимизиране на гъстотата им при различни изисквания на пазара за средна жива маса в края на отглеждането. Не е оправдано при изисквания за едри трупчета да се отглеждат при висока гъстота и обратно – при изискване за по-малки трупчта да се отглеждат при малка гъстота. Това най-добре ще се оптимизира, когато се придържаме към спазване на нормата за добив на жива маса от единица подова площ, която може да достигне до 28-30 кг жива маса на кв. метър.
Трябва да се приеме като задължително условие в такива случаи редовното и точно спазване на всички останали технологични норми и изисквания - осигуряване на достатъчно хранилки и поилки, оптимален микроклимат и редовно хранене с пълноценни комбинирани фуражи.
При отоплението на птиците
Трябва да се има предвид, че препоръчваните норми за температурен режим при отделните възрасти и категории птици най-добре отчитат техните физиолигични, жизнени нужди и изисквания за нормален и правилен растеж и развитие и за осигуряване на висока продуктивност в зряла възраст.
Не трябва да се забравя, че ниските температури, особено през първите дни след излюпването, когато пилетата още нямат изградена собствена терморегулация, водят до увеличена смъртност, главно от простудни заболявания и задушавания поради големи струпвания на пилетата. По-късно ниските температури водят до забавянето на някои функции на организма, понижаване на обмяната на веществата и енергията, увеличаване на разхода на фураж за единица продукция, забавяне на растежа на младите птици, намаляване на продуктивността след това и други.
Високите температури също водят до отрицателни резултати – птиците стават вяли, пият твърде много вода, намалява консумацията на фураж, младите птици изостават в своя растеж, а носачките намалават носливостта си, като при това се намалява теглото на яйцата, влошава се качеството на черупката и т.н.
Стремежът у всички птицевъди е при отглеждането на птиците максимално да се придържат към възприетия температурен режим. Това обаче понякога не става както по обективни, така и по субективни причини. Независимо от причините за отклоненията от режима, толкова по-бързо трябва да се отстраняват причините за това. Известни непродължителни отклонения от възприетите норми не са опасни и решаващи. Не бива да се допускат, особено при малките пилета и другите растящи пилета продължително време отклонения, които превишават 2-3 градуса. При по-продължителни отклонения разликата не трябва да бъде по-голяма от 1-1,5 градуса.
При отоплението на птиците има възможност за определяне на допустимите отклонения от възприетия температурен режим и очакваното намаление на продуктивността им, за да се получат оптимални финансови резултати. В тези случаи трябва да се търси баланс на загубите от намалена продукция с икономиите, които ще се направят от намалените разходи за отопление. Тук догадките не са полезни и думата е на специалистите, особено като се има предвид непрекъснато променящите се цени на различните топлоносители.
От в. Гласът на фермера
