Отглеждането на пъдпъдъци е перспективно и доходно
Поради засиления читателски интерес в няколко поредни броя ще публикуваме статии, свързани с отглеждането на пъдпъдъци за месо и яйца.
В Китай и Япония още преди около 1000 години е започнало одомашняването на местните видове и отродия пъдпъдъци. Пъдпъдъците според древни предания са били отглеждани от китайските принцове като пойни птички заради чистотата на тоновете при пеенето им.
Японците като по-практични ги използвали за производството на яйца, а по-късно и за месо заради прекрасния им вкус. В течение на няколко столетия се е стигнало до извода, че малките яйца на най-дребните представители от разреда на кокошите видове съдържат голяма сила и качества, благодарение на които се лекуват различни болести. Постепенно през 16-то–17-то столетие след Христа, яйцата на пъдпъдъците навлизат в диетологията на Китай и Япония като лекарствено средство. С развитието на аналитичната химия в тях се установява високо съдържание на ценни хранителни вещества, витамини, минерали, ензими и други полезни за хората. Още преди Втората световна война се наблюдава интерес към отглеждането на пъдпъдъци в Япония, САЩ и някои европейски страни с търговска цел. След войната отглеждането на пъдпъдъци се разраства.
В различни видове пъдпъдъци се създават нови породи и високопродуктивни линии. Яйцата и месото от пъдпъдъците, предимно от породата японски пъдпъдък, постепенно навлизат в диетологията, лечебната медицина и кулинарията в Америка, Европа и в другите континенти. Яйцата от пъдпъдъци се препоръчват при нарушения на нервната система, намаляване на половата дейност, при заболяване от белодробна туберкулоза, диабет, язва, анемия, сърдечни смущения, високо кръвно налягане и други.
В рекламните материали на бившето управление „Яйцекооп” на ЦКС се препоръчва дневната консумация от 3 до 5 яйца, приети сутрин и вечер. Започва се с едно яйце и всеки ден се увеличава с още едно. За подобряване на вкусовите качества може яйцата да се разбият със захар, сок от лимони, мандарини или портокали. За един лечебен курс са необходими 200-250 яйца. Лекуването на астма продължава до 6 месеца.
За бързото разпространение на пъдпъдъците от някои японски и американски видове и породи допринасят и ценните им стопански качества и предимства, по-важни от които са: * Кратко ембрионално развитие. Еднодневните пъдпъдъчета се излюпват след 17 дни инкубиране. * Интензивен растеж през първите 5-6 седмици.
Пъдпъдъчетата от породата Фараон могат да достигнат на 45-дневна възраст живо тегло от 200 до 250 и повече грама. * Пъдпъдъците от рода Котурникс достигат полова зрелост на около 40-45-дневна възраст. За възпроизводство се използват след 60-65-дневна възраст, на която яйцата им достигат оптималното тегло за изкуствено люпене. Теоретично за 1 година може да се получат 6 поколения, но в практиката – не повече от 5 поколения. * Висока продуктивност. Носачките от специализираните видове и породи от яйценосното направление снасят от 250 до 300 и повече яйца годишно. Това се равнява на повече от 3 кг яйчева маса, или от 30 до 40 пъти повече от теглото на носачките.
При отглеждане при специални условия на хранене, температурен и светлинен режим, средната носливост достига 1 яйце дневно, като рекордът е 450 яйца годишно от породата Фараон. * Мъжките индивиди са много жизнеспособни и полово активни. Те могат да заплождат дневно до 10 носачки, оптимално – 4-5. Оплодителната им способност е висока – 75-85 на сто, ембрионалната смъртност (при нашите условия) е около 10 на сто, или люпимостта варира между 70-75 на сто от заложените в инкубаторите яйца. * Масата на яйцата варира в зависимост от възрастта средно около 9-13 грама при напълно развитите носачки.
При наши изследвания за изготвяне на отрасловата нормала и БДС за продажба на яйца от пъдпъдъци (К.Беев, А. Рангелов), е установено, че масата на яйцата варира от 4,5 до 13,5 грама. Само при малък брой носачки теглото достига 16 грама.
Яйцата са с размер на черупката средно 32х25 мм, като индексът (съотношението между малкия и големия диаметър) е около 78 плюс-минус 2 на сто, с дебелина 0,210-0,215 мм. При носачките с по-висока носливост дебелината на черупката намалява до около 0,170 мм, което се отразява върху здравината й. Подчерупковата ципа е дебела 0,063-0,067 мм или почти толкова, колкото при кокошите яйца – 0,067 мм. Благодарение на дебелината на подчерупковата ципа и малкото яйчево съдържание качеството на пъдпъдъчите яйца се запазва сравнително по-дълго време без промяна на много от вътрешните показатели. При наши експерименти е установено, че при стайно съхранение в склада, от който се продаваха, яйцата в София, контролните яйца в кутиите за продажба не променяха окомерните си качествени показатели и вкусовите си качества при съхранение над 30-45 дни.
Черупките са оцветени различно, което е типичен наследствен балег: светложълто, зелено, кафяво, сиво с най-различни форми на петната – точковидни, мозайковидни с различни по големина оцветявания – кафяви и черни, по-ясно изразени или преливащи се към основния цвят на яйцето.
По характер пъдпъдъците са подвижни, неспокойни, биещи се птици. В някои страни на Азия те се използват като борцови, биещи се зрелищни птици. За отбелязване е, че и при най-жестоките битки, при които се кълват и влачат в клетките, те никога не се нараняват сериозно. Сега, след като са разпространени в много страни в света и в Европа (Германия, Русия, Италия, Гърция, Унгария, Белгия и други), отглеждането на пъдпъдъци се извършва в три насоки:
- Отглеждане на видове, приспособени към свободно отглеждане за разселване в ловни полета и резервати.
- Отглеждане на видове и породи за семействата или за малки ресторанти.
- Отглеждане най-често на породи за промишлено производство на яйца и месо (бройлери). Във връзка с това селекционната работа е насочена основно в три направления:
- създаване на породи с висока носливост.
- създаване на породи с голяма телесна маса.
- създаване на породи с бял цвят на черупката.
- създаване на автосексингови хибриди, при които полът се определя на еднодневна възраст по външни белези – различно оцветяване на перата на мъжките и женските индивиди, на клюна и други. Високопродуктивните качества са постигнати благодарение на точно установените параметри за отглеждане и потребности от хранителни вещества в дневната дажба.
У нас в края на 60-те години на миналото столетие бяха внесени първите пъдпъдъци от породата Фараон (АПК в гр. Поморие, Птицекомбината в гр. Сандански и други).
Източник: в. Гласът на фермера
