Вход Търсене

» Колхидски Обикновен

Колхидски Обикновен фазан (Phasianus colchicus common)

Разпространение
Вид с изключително важно ловностопанско значение. В диво състояние обитава обширен район от Югоизточна България до Далечния Изток (Приамурието) и Япония. На север достига до 45° с.ш. при устието на р. Усури, а на юг се среща до Иран, Афганистан, Северна Бирма и о. Тайван.

Този район включва равнини, предпланини и сухи континентални плата с малко валежи през зимата и снежна покривка до 10-20 cm. В тези обширни граници с голямо екологично разнообразие са се оформили много подвидове на обикновения фазан. В настоящия момент са известни 31 подвида, обособени на базата на географска изолация.

В Азия има райони, които се смятат за все още недобре проучени в това отношение. Фазанът е аклиматизиран в много страни на почти всички континенти - Западна Европа, Северна Америка, както и на островите Тасмания и Нова Зеландия, където масово се развъжда по изкуствен път.

Отделните подвидове са се кръстосвали и се е получил т.н. ловен фазан, който е хибридна форма между няколко подвида, с повече или по-малко изявени белези на един или друг от тях. За нашата страна значение имат няколко подвида.

Фазана е познат от древността. У нас описан в историята е бил Колхидският фазан, познат като особено вкусен вид дивеч, още в древна Гърция, а по-късно и в Римската империя. Той е бил високо ценен както заради вкусното му бяло месо, така и заради пъстрото му разкошно оперение.

Разпространение
Естественото му разпространение и днес остава извънредно широко. Сега той все още може да бъде установен на Балканите, в Западна Тракия, а на изток обитава Кавказкия регион зад Черноморието, Армения, Грузия и част от Азербайджан, Средна Азия и Далечния изток - Китай, Корея и дори част Япония. На юг естествено се среща чак до Иран и Афганистан, а на север до река Усури. Поради големи интерес е разселена в САЩ, Южна Канада, Австралия и Нова Зеландия. У нас първите птици са били внесени през 1895 година от Унгария. Те са били пръстен чати фазани. По-късно през 30-те години на миналия век организираните ловци правят и първата наша учебна фазанария - „Марин тепе. Първото фазаново стопанство - „Тунджа край Ямбол, създадено през 1936 г., отново е дело на ловците. Местоположението му не е случайно, защото тъкмо по поречието на Тунджа е било и по-голямото от двете запазени у нас естествени местообитания на колхидския фазан -лонгозната гора Долна Топчия, и още едно - на река Струма край Свети Врач, днешния Сандански. За съжаление сега диво обитаващи колхидски фазани вече не се срещат дори и в гората Долна Топчия край Елхово. Така днес единственото известно местообитание на диви колхидски фазани в Европа е извън нашата страна - в Гърция, но какво да се прави, щом лонгозните гори толкова много ни пречеха в близкото минало.

Начин на живот
Ловният фазан е птица със скрит начин на живот. Ако зависеше само от него, той не би се показвал въобще. Фазаните рядко напускат местообитанията си, към които имат известни претенции. Всъщност най-добре те се чувстват по поречията на реки, вади, ручеи, и дори канали. Близостта на водата е много съществена за тях, преди всичко защото около бреговете на водните площи растителността е винаги по-гъста и буйна. Това е и обяснението за упоритостта, с която едрите кокошеви птици гледат да се пласират край реки и други водоизточници. Там има спасителни за тях върбалаци, храсти, лонгозни гори и високи тръстики и шавари. Когато са изкуствено разселени в райони без наличието на много вода, те гледат да се заврат в някой гъсто обрасъл с храсталаци дол и той им служи за основна база. Другата възможност е птиците да се настанят в малките полски кории помежду нивите. Фазанът е птица с почти изцяло наземен начин на живот. За разлика от яребицата обаче той често се настанява по дървета, за да нощува. При това избира дървета с удобни за него хоризонтално разперени клони. Птиците кацат и на известно разстояние от ствола на дървото, защото така имат дистанция и малко време за реагиране при атака от хищници. През деня фазанът е на земята. Там той търси и храната си, като през лятото го прави рано сутрин и привечер.

Размножаване
Фазаните са полигамни птици и не образуват устойчиви двойки. Това означава, че на крехките криле на женските пада цялата грижа за отглеждане на потомството. Размножаването на фазаните е през март -април. Тогава петлите кряскат ниско и клопащо, за да призоват дамите към своята територия. Обикновено това става на почисти места в покрайнините на гъсталаците и гората. Мъжкарите наежват перушината си, отпускат надолу крила и ходят така, призивно кряскайки. Най-често те се сдобиват с по две-три до пет кокошки, но има и случаи, когато заради голям отстрел на мъжките, един петел се обзавежда с харем от десетина „мадами. По традиция, а и според закона, се бият само мъжките фазани. Женските се щадят, защото те изцяло отглеждат пиленцата, чак до есента. От снасянето на яйцата през мътенето и до отрастването на малките те нямат възможност да се хранят пълноценно и доста кокошки загиват заради силния си и благороден майчински инстинкт. Гнездото си прави на земята. То е съвсем просто, колкото да се задържат яйцата. Мътенето е продължително - 23-27 дни. Женската става само да пие вода и да хапне нещо наблизо. Често в това време гнездото бива открито от хищници или пък времето се променя рязко с обилни валежи, температурата пада и люпилото загива. След като се излюпят малките веднага са готови да напуснат гнездото. Те са изцяло на животинска диета - насекоми и мекотели, в първия си месец, и майката трябва да ги води в търсенето на храна. Въпреки че пиленцата са с пъстра, сливаща се с тревата окраска, квачката ги следи зорко и при опасност ги предупреждава, за да се затаят на място. След преминаване на опасността пак със сигнал тя ги повежда отново. Като поотраснат, те почват да кълват и семена, листа и плодове, но общо в менюто им до едногодишна възраст 30 на сто си остава храната от животински произход. Подобно е и съотношението в храната на възрастните птици. Малките фазанчета остават с майката до есента, когато поколения от различни люпила се събират в общи по-големи ята. Според изследвания на биолози в природата оцеляват до този момент едва половината от излюпените през пролетта пиленца.

Начин на ловуване
Фазанът днес е преди всичко изкуствено разселвана ловна птица. Без ферменото му отглеждане той не би присъствал в ловните полета на Европа или щеше отдавна да е под закрилата на закона. У нас всъщност, като застрашен от изчезване вид, в Червената книга е записан дивият колхидски фазан. Друга особеност на ловния фазан е, че той доста бързо губи дивия си инстинкт. Отгледаните във ферми птици понякога така и не могат да се приспособят към живота на полето и заради доверчивостта си бързо стават плячка на хищници и бракониери. Всъщност грубата истина е, че без изкуственото постоянно попълване на запасите заради ловната индустрия този вид прекрасни птици щяха отдавна да са изчезнали. Но да се върнем към целта на занятието - отстрела на фазани. По данни на ловната статистика на СЛРБ и на аграрното министерство у нас е имало сезони, в които са били произвеждани по 600-700 хиляди фазана. От тях почти половината са били пускани в природата ни. През 1988 година например са били разселени 383 000 ловни фазана, докато през 1991 година те са били вече само 33 000. Но най-ужасно е било положението, след финансово-банковата криза - през 1997 са разселени само 19 000 птици. Този срив днес е намален, но все пак при пролетната таксация запасите от фазан не надвишават 80-100 хиляди птици. За лов на фазани са добри по-дългоцевните пушки 12 калибър, с патронник магнум 76 мм. Те трябва да имат рязък бой и да дават достатъчна гъстота на сачмения сноп и на дистанция. Подходящи са надцевките шок - полушок или пък ловните автомати с монтирана силна шокова втулка. С тях имаме шанс и след втория патрон. Самите боеприпаси също не са за подценяване. Трофеят хич не се среща всеки ден и затова е най-добре патроните да се заводски. Може да се стреля със заряд от сачми номер 6-7.

Хранене
Възрастните птици имат смесено хранене, в зависимост от сезона. Семената, листата, луковиците, грудките и кълновете на културните растения са основна храна през лятото, есента и зимата. Разбира се, фазанът с охота и упоритост кълве и семена на плевели и бурени, както и малки диви плодове като шипки, трънки, глог, дренки, а не се отказва и от гроздето в лозята. От животинската храна фазаните ловят насекоми, охлюви, червеи, и дори малки жабки. През есента птиците почват да се хранят по-усилено и по-дълго. Така те трупат запас от тлъстина за зимата. През зимата са активни в търсенето на храна по цял ден, като много повече се движат. А при голям сняг се заравят под него и чакат, докато валежът спре. Тук пак се налага да се каже, че без хранилките от ловните дружинки загубите на фазана през тежки зими биха били катастрофални.

Други сведения
Най-големи изпитания очакват птиците през късната есен, зимата и ранната пролет. Тогава храната им рязко намалява и това води до глад с всички последствия от него. Именно в този период изтощените птици са склонни към по-дълги миграции и напускат укритията си. Това ги прави особено уязвими от хищниците. Това са лисиците, дивата котка, скитащите котки и кучета, грабливите птици и енотовидното куче, което също като фазаните обича близостта на водата. В периода на мътенето на гнездата и люпилата са предимно дивите свине, но често и домашните кози, които имат склонността да навлизат и нагазват в гъстите храсталаци. Редом с тях големи щети нанасят и орли, соколи и керкенези, сивите врани и свраките, които крадат с еднакъв устрем яйца и пиленца. Не на последно място срещу фазана са и доста от механизираните селскостопански дейности и особено идиотското палене на стърнищата, от които огънят преминава и в храсталаците около нивите, без да пощади и малките горички.

Срокове на ловуване
0т 1 октомври до 31 януари.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: