Вход Търсене

» Клопач

Клопач /Лопатарка/ (Anas clypeata)

Клопачът или Лопатарка клопач е птица със средни размери, тежи между 410 и 1100 g. Дължина на тялото 43–50 cm, размах на крилете 80 cm. Характерна особеност е голямата и широка човка, заради която е наречен така. Лети сравнително бавно и шумно. Мъжката издава приглушено квакане звучащо като: „кво, кво“, а женската тихо крякане. Силно изразен полов диморфизъм. Не особено плашлив вид, но предпочита да се държи скрито и е мълчалив. Гмурка се рядко и лошо.

Разпространение
Лопатарката (клопач) е повсеместно разпространен вид в Северното полукълбо. Видът гнезди в северните и средните части на Европа, Азия и Северна Америка и Микронезия. Среща се и в Северна Африка през зимния период. В България е сравнително често срещан вид. Предпочита открити местности и делтите на големи реки. Зимува в южните части на същите континенти и в Африка. У нас се среща по време на миграции и зимуване по водоемите в цялата страна. Гнезди в резервата „Персина”, често се наблюдава около София, Атанасовско езеро, не рядко и около други водоеми и вътрешните реки.

Описание
Видът се познава лесно по характерното уширение на върха на човката. Има добре изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.

Описание на мъжкият клопач
В брачно оперение мъжкият е с черна глава и шия, със синьо-зелен метален блясък. Гърбът е кафяв, плещите са бели, надопашието и подопашието - черни с метален блясък, а гушата е бяла. Долната част на гърдите, коремът и слабините са червено-кафяви. Крилното огледало е зелено, с метален блясък, оградено отпред с бяла, а отзад с черна ивица. Надкрилията са синкави. В извънбрачно оперение мъжките птици приличат на женските, но са с по-тъмна глава и тъмен гръб, без пъстрини. На дължина мъжките достигат 45-50 сm, а на тегло 400-1100 gr.

Описание на женските
Женските са малко по-дребни, но теглото им е близко до това на мъжките. Оперението им е сиво-кафяво, изпъстрено с множество черни петна и щрихи по цялото тяло. Гърдите и коремът им са охрено-кафяви, напетнени, по-светъли от гърба. Крилното огледало и надкрилията са както при мъжките птици.

Местообитания
Като типични за лопатарката местообитания се считат сладководните езера и блата, с ниски брегове и плитчини, обрасли с тревна растителност.

Хранене
Видът предпочита преди всичко храните от животински произход, която добива, като филтрира водата през специално устроения си за целта клюн. Менюто на птицата се състои от дребни мекотели, по-малки ракообразни и водни насекоми. Храни се предимно със зоопланктон: дребни ракообразни, мекотели и др. (разбира се със зоопланктона попадат и определени количества фитопланктон), които улавя на повърхността на водата, прецеждайки я през добре развития си филтриращ апарат на човката.

Биология
Гнездото си изгражда от сухи растителни части около откритите, не много гъсто обрасли малки езера, по долините на реките, под прикритието на храсти, висока трева, а понякога съвсем на открито. Гнезди в близост до водата, под прикритието на храсти или висока трева. Снася между 7 и 13 светло жълтеникави яйца, с размери 55 х 37 mm и маса 40 g. Яйцата им често биват унищожавани от хищници и особено от сивата врана. Мъти само женската в продължение на 23–27 дни. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.

Ловностопанско значение
Ловен обект на територията на България. Широко разпространен и на места многочислен вид. У нас в отделни години зимуват до 5-10 хил. птици. Ловът е интересен и напрегнат, птицата излита стремително от водната повърхност, лети бързо и на ята.

Сроковете за ловуване
Съгласно биологията на птицата тя се отстрелва в периода от 1 октомври до 31 януари.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: