Вход Търсене

» Зеленоглава

Зеленоглава дива патица (Anas platyrhynchos)

Известна е още и като Обикновена дива патица или Пловка, също и Зеленоглавка. Тя е средно голям представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежи между 0,9 и 1,7 kg. Дължина на тялото 56–65 cm. Силно изразен полов диморфизъм. Лятно време оперението на двата пола е сходно, но мъжките имат жълто зелена човка. Лети и излита шумно, гласът и е тих, подобен на този на домашните патици.

Зеленоглавата патица е родоначалник на всички породи обикновени домашни патици с които успешно се кръстосва и оставя жизнеспособно поколение. Регистрирани са и случай на кръстоска с шилоопашата патица. Лесно се опитомява, живее и се размножава добре в домашни условия.

Разпространение
Обикновената дива патица е широко разпространен вид в Северното полукълбо. Среща се в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Гренландия и Северна Африка. Интродуцирана е в Австралия и Нова Зеландия. Населява всички типове речни басейни, езера, реки, в гористи и равнинни местности. Зеленоглавата патица е най-многобройният вид патица в България. У нас е постоянен и прелетен ловен вид. През лятото остава да гнезди в малки количества, но през зимата масово идва от север и се задържа дълго. Около язовирите и по-големите водоеми при мека зима остава до пролетта. В края на февруари - началото на март започва пролетния прелет и през нашата страна преминават патиците, които са зимували в по-южните райони.

Описание
Характерно за обикновената дива патица е, че при нея има добре изразен полов, сезонен и възрастов диморфизъм.

Мъжка обикновена дива патица
Оперението на мъжката патица през брачния период е много ярко. Главата и шията са тъмнозелени, с метален блясък. На шията има бяла огърлица. Гърдите са кафяви, гърбът сиво-кафяв, а тялото отдолу е светло-сиво, с напречни вълновидни препаски. Задната част и надопашието са черни със зелен блясък. Огледалото й е трицветно - стоманено-синьо с виолетов оттенък, оградено от двете страни с черна и бяла ивица. На опашката има две извити перца. В извънбрачно оперение мъжките патици приличат на женските, но горната страна на тялото им е едноцветна кафява, опашката е по-светла, главата по-черна, гушата по-тъмна, а клюнът - жълтозелен.
Големината на мъжките патици варира твърде много. Тя достига на тегло до 1,7 kg (средно 1 kg), а на дължина - от 50 до 55 cm.

Женска обикновена дива патица
Женската патица е по-дребна – от 0,750 до 1,300 kg.
Тя няма добре изразен сезонен диморфизъм. Общият тон на нейното оперение е сиво-кафяв или ръждиво-жълт с множество черни петна и щрихи по цялото тяло. Гърлото е жълто-бяло, като крилното огледало е както при мъжкия. Надкрилията са малко по-тъмни. Клюнът е с розов оттенък и тъмна ивица по средата. Младите птици приличат на женските, но са по-тъмни и еднообразно оцветени.

Лятно време възрастните птици линеят. Мъжките започват по-рано. Линеенето трае около 2 месеца, като в момента на едновременното падане на маховите пера, за около 20–25 дни губят способността си да летят. Храни се поравно с растителна и животинска храна, като търси храната в плитчините на дълбочини не по-големи от 35 cm.

Местообитания
Обикновената дивата патица обитава разнообразни влажни зони от лесотундрата до пустините и планините, което обяснява широкият й ареал на разпространение. Съвсем естествено е нейното предпочитание към водните площи, обрасли с гъста крайбрежна растителност, в която те гнездят и се укриват по време на линеенето. Среща се и в културните ландшафти, понася спокойно близостта на човека. Избягва бързо течащи реки и бедни на хранителни вещества екосистеми. Популацията на дивата патица, има по-висока численост в равнините, като най-многобройна е в блатата и езерата край р. Дунав и по Черноморското крайбрежие.

Хранене
Дивата патица отначало храни малките си през деня с малки насекоми. По-късно, когато на патетата израстат роговите израстъци по клюна, те започват да се хранят и през нощта, като прецеждат тинята. Храната на възрастните патици е твърде разнообразна. Те ядат растителна и животинска храна - зелени части на водни растения, ларви и възрастни насекоми, мекотели, нерядко риба и вегетативни части и семена на културни растения и др.

Биология
Половата зрелост при зеленоглавката настъпва на една година. Тя образува двойки, които при патиците, зимуващи у нас, се оформят още през есента, а при прелетните - през зимата в местата на зимуване. Ятата се запазват до пролетта. Сватбуването е съпроводено със специфична брачна игра. Свободните женски патици се стараят да привлекат някой паток от тези, които вече са се чифтосали.

Женската патица построява гнездото си от сухи растителни части в непосредствена близост до водоемите. То е добре скрито в тревата, корените на дърветата, в блатна растителност или храстите.

Рядко дивата патица гнезди по дърветата в стари гнезда на чапли или вранови птици. В продължение на 10 дни, най-често привечер, женската снася по едно яйце. След всяко яйце женската се задържа все повече в гнездото, но истинското мътене започва след снасянето на последното яйце. Въпреки че първите яйца са вече леко замътени, малките патенца се излюпват след 26 дни, в продължение на около 10 часа. Отначало женската патица напуска гнездото сутрин и вечер, за да се храни, но след това лежи много упорито, дори и в случай на опасност.

След излюпването малките бързо укрепват (около 12-16 часа), след което майката ги повежда към водата. Ако патицата е мътила на дърво, малките сами скачат от гнездото без да се наранят. Майката с малките се укрива в гъстата водна растителност или почива на брега, скрита в храсталаци, треви, бурени и др. Мъжките по това време започват интензивно да линеят, поради което се укриват в подходящи места, където трудно могат да бъдат открити.

Бива както полигамна, така и моногамна, често се образуват устойчиви двойки още през зимата, като това не води до разпадане на ятото. Понякога двойките се задържат и по-няколко години. Пролетта мъжките птици често се бият, опитвайки се да завоюват други женски и да пазят територията си. Гнездото си построява добре скрито сред гъсто обраслите крайбрежни участъци, често под някой храст. Известни са случаи когато гнезди и на дървета, използва стари гнезда на врани, чапли или по-широки дупки. В строежа му мъжките птици не вземат участие. То е застлано със сухи растения, листа, трева и пух, който после се използва за да покрива и топли яйцата докато женската отсъства. Тя снася ежедневно по едно яйце, докато не се съберат от 6 до 14. Те са бели с лек зеленикав оттенък, който впоследствие изчезва. Мъти 26 дни. Малките се излюпват достатъчно развити и могат да се тичат, плуват, гмуркат и хранят самостоятелно след броени часове. Малките обичат и умеят да се гмуркат много добре, за разлика от възрастните птици, които го правят рядко и неохотно. Когато навършат месец и половина, спират да писукат и започват да крякат, като възрастните. На двумесечна възраст започват да се учат да летят. В следствие на голямото количество неприятели (хищници, човек) 3/4 от малките не оцеляват до достигане на полова зрялост.

Естествени неприятели
Техните гнезда и люпила се унищожават от хищници, хора, а твърде често и от наводнения. Патиците гнездят и в селскостопански култури, ливадите и пасищата около водоемите и при прибирането на реколтата техните гнезда се унищожават.

Ловностопанско значение
Според ловните таксации видът е с най-широко разпространение и многочисленост от всички патици. Зеленоглавата патица е голямо ловностопанско значение. Тя е интересен обект на ловуване, има вкусно месо и по време на прелетите се среща в значително количество в цялата страна. У нас зимуват средно около 100 хил. зеленоглавки, но тендецията е към намаляване на числеността й. Зеленоглавата патица е основен ловен обект през зимната част на ловния сезон по поречията на р.Марица и р.Дунав и наред с гъските по краибрежието на Черно море. Ловът им е най-успешен привечер, когато ятата са принудени да кацат за къпане. При интензивен прелет отстрелът им е продуктивен през целият ден. На няколко години се наблюдава т.н. влачене на санк от реките (ледоход), при тези условия птиците са неспокойни и са принудени да излитат често.

Сроковете за ловуване
Съгласно биологията на вида, срокът за ловуване е определен от 1 октомври до 31 януари.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: