Вход Търсене

» Голям ястреб

Голям ястреб (Accipiter gentilis)

Наричан е още ястреб кокошкар, герак, крагуй, атмаджа.

Разред Соколоподобни (Falconiformes), Семейство Ястребови (Accipitridae)

Природозащитен статус. в България: застрашен вид EN [C2ai], ЗБР-III; международен: БеK-II, CITES-II, БоК-II.

Общо разпространение. Холарктичен вид, който обитава гористите райони на Европа, Япония, Корея, Китай, Монголия, Виетнам, САЩ, Канада, Мексико.

Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. До 1950 г. е често срещан размножаващ се вид в равнините и планините. Числеността му е била оценена между 100 и 500 гнездящи двойки; Според други източници е бил "твърде рядък вид" през размножителния сезон, с не повече от 100 двойки.

След 1985 г. е "твърде рядък" с численост не по-голяма от 100 двойки, но според други aвтори – между 1000 и 1500 двойки с тенденция към увеличение, между 100–1000 двойки, 1700–2100 двойки, между 500–1500 двойки. Сега числеността му е около 1200–1500 двойки. В много райони се наблюдава намаляване на броя на гнездещите двойки.

Местообитания. Високостъблени гори в планините и равнините, крайречни гори; стари паркове в градската и крайградската зона. В много райони на България гнезди в иглолистни култури, които сега са едно от типичните размножителни местообитания на вида. Нерядко гнездата се намират близо до селища.

Биология. Размножителният период започва през март – началото на април. Строи големи гнезда, но използва и стари гнезда на други хищни или на вранови птици. Обикновено всяка двойка има по 2–3 гнезда в гнездовата си територия, които птиците използват през различни години. През април снася 2–5 яйца, най-често 3–4. Мъти 35–38 дни. Младите напускат гнездото на около 40 дни след излюпването си. Храни се с дребни и средно големи птици (диви и домашни) и бозайници.

Близки видове. Малък ястреб (Accipiter nisus).

Отрицателно действащи фактори. Отстрел, сечи, преследване от гълъбари; горски пожари; безпокойство от билкари, гъбари и др.; изземване на яйца и малки от бракониери; преследване; планински вело- и мото-спортове; улавяне в птичи стопанства и др.

Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Много от гнездовите находища са в националните паркове "Централен Балкан", "Рила" и "Пирин", природните паркове "Странджа", "Врачански Балкан", в резервати и защитени местности.

Необходими мерки за опазване.Спазване на забраната за отстрел на вида и санкциониране на лицата, които изземват яйца и малки от гнезда. Разработване на компенсационни програми при нанасяне на щети върху домашни птици. Контрол на дърводобивната, спортната и събираческата дейност в горите през гнездовия период. Забрана на отглеждането на хищни птици от частни лица и от организации с комерсиална цел (соколарство, търговия).

Автори: Георги П. Стоянов, Златозар Боев


Дължината на тялото му е 53-66 cm, размаха на крилете 100-120 cm и тежи между 650 и 1 500 g. Полов диморфизъм се наблюдава само в размера на възрастните птици, като женските екземпляри са по-едри.

Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия, Африка и Северна Америка.

Хищна птица, 85% от храната му се състои от дребни и средни по размери птици, като дроздове, вранови, яребици. Останалите 15% се падат на бозайниците, като зайцевидни, гризачи и насекомоядни.

Гнезди по дърветата. Гнездото има диаметър 60-80 cm и височина 50 cm. Снася 2-6 (най-често 3) зеленикави яйца, с размери 58 х 47 mm. Мъти 35-38 дни предимно женската, въпреки че и мъжкия взема участие. Малките напускат гнездото на 41-43 дневна възраст. Годишно отглежда едно люпило.

Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - Незастрашен (Least Concern LC)[1]
На територията на България е защитен вид.
За неговата ниска численост са отговорни предимно гълъбари и ловджии, които го отстрелват с предлог, че е техен конкурент и вредител.

Подвидове:
A. g. albidus
A. g. apache
A. g. arrigonii
A. g. atricapillus
A. g. buteoides
A. g. fujiyamae
A. g. gentilis
A. g. laingi
A. g. marginatus
A. g. schvedowi

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: