Вход Търсене

» Щиглец

Щиглец /Кадънка, Кардарина/ (Carduelis carduelis)

Щиглецът е пойна птичка с големина на врабче,но с по-източено тяло. Има красиво,пъстро оперение,кафеникав гръб и бяло петно на кръста, а коремчето е белезникавожълто с бяло петно в средата. Кормилните пера на опашката и маховите на крилата са черни,завършващи с бели петна /бадеми/ на края,с жълтозелена,косо преминаваща препаска през крилата.

Окраската на главата на възрастните мъжки се състои от красиво съчетание на 3 контрастиращи цвята;червен,бял и черен. Възрастните женски са с по-малка червена и черна ивица на главата и цялата им окраска е съставена от по-меки,бледи тонове.

Младите птици са с петниста окраска на главата,без червено петно непосредствено около човката.

Щиглеца обитава редки, широколистни гори, техните покрайнини, овошни градини, пътища с овощни насаждения, ливади и др.

Храни се със семена на магарешки бодил,свещица,с насекоми,както с пъпки и с листни връхчета.

Женската снася 5-6 синьобели яйца,изпъстрени с тъмночервенокафяви точици.Обикновено има 1-2 люпила годишно.

Щиглецът бързо свиква с живота на затворено,пее високо и звучно.Песента му заглъхва само по време на линеенето.Чуства се добре в кафез със средни размери или в просторна волиера,където може да съжителства с различни пойни птички,а съшо и с канари.Храни се със семена на различни плевели,трина /опадали от сеното семенца/,от репей,магарешки бодил,мрави яйца,брашнени червеи /най-много по 3-4 броя на ден/.Тази храна може да се разнообразява с парченца от кифла или хляб или с фино настъргани моркови,ябълки,листа от глухарче,салата,през зимата -покълнеци от овес и др.

Добре е към водата за пиене в поилката да се добавя на всеки 2 дни по малко калиев перманганат - колкото да стане розова.

Кръстосва се успешно с домашното канарче.

Още за щиглеца
Кадънката (Carduelis carduelis) наричана още „щиглец“ и „кардарина“ е широко разпространена в Европа (включително и в България) дребна пойна птица. Оцветяването е красиво с леки вариации между различните подвидове. Има много слабо изразен полов диморфизъм, „маската“ на женската е по-малка и стига до средата на окото. Възрастовият диморфизъм е силно изразен. Младите птици са еднообразно кафеникаво оцветени и само крилете им имат окраската на възрастните. Дължината на тялото е около 12 см, което я прави по-дребна от домашното врабче.

Обитава открити предимно широколистни гори, равнини изпъстрени с горички, овощни насаждения, паркове и градове. Среща се целогодишно на цялата територия на страната, почти цяла Европа, без най-северните части, северна Африка, Мала Азия и по-голямата част на Азия. Извън размножителния период живее на ята и скита в търсене на храна. Април месец ятото се разпада на двойки и започва размножителният период. В този момент заемат размножителната си територия и често водят ожесточени битки със съседите си или конкуренти за същата територия.

Моногамни птици. Веднага щом се раззеленят дърветата, женската започва да строи гнездо. Строежът трае около 10-12 дни и гнездото е едно от най-добре построените в птичия свят. Има форма на полусфера, здраво и плътно изплетено от фини сламки и застлано плътно със слой бял пух от топола или друго растение. Гнездото се намира най-често над 4 м височина, много добре скрито сред листа и клонки и максимално отдалечено от стеблото на дървото. Хванато и заплетено здраво в разклонението на тънки клонки, то е практически недостъпно за хищници като котките например. На много места в Европа се наблюдава предпочитание към човешки поселения по време на размножителния период.

Хранят се със дребни семена, като магарешки трън, просо, слънчоглед и други.

Женската снася около пет яйца, които мъти между десет и дванадесет дни, мъжкият през това време я храни със семена които носи в гушата си. В южна Европа отглежда две люпила годишно, а в северна едно. Малките остават в гнездото около две седмици. Първата седмица родителите ги хранят с насекоми и дребни безгръбначни и постепенно след това минават на семена. След напускане на гнездото родителите ги хранят още около осем дни. След този период малките напускат размножителната територия на родителите си и се събират с други млади птици и започват да скитат в търсене на храна.

Кадънките са добри летци. Полетът им е по леко вълнообразна крива линия. Често издават във въздуха характерни мелодични трели, които дори неопитният наблюдател трудно ще сбърка. В България кадънките са подчертано по-често срещани в южната част от страната. Наблюдавани са редки случаи на кръстосване между тях с чинка и др.

Храни се със семена — слънчоглед, канарени смески, канарено семе и други семена.

Числеността на дивата популация е сравнително висока и вида не е директно застрашен от изчезване, но бракониерството и редица други фактори водят до постепенното намаляване на броя им и поради това е обявена на територията на България за защитен вид с нисък риск. Продажбата и ловът им са забранени.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: