Вход Търсене

» Японски

Японски пъдпъдък (Coturmix coturnix japonica)

Той е най-дребният представител на разред "Кокошови", отглеждани за месо и яйца. В света са създадени множество линии, породи и разновидности: жълто-кафяви, Австралийски, Манджурски златист, Смокингов, Мраморен, Естонски, Бял и Чер Английски, Фараон и много други.

Японският пъдпъдък е дребна прелетна птица от семейство Фазанови. Разпространена е в Манджурия, тихоокеанското крайбрежие на Русия, южна Япония, Корейския полуостров и южен Китай. По външен вид много прилича на обикновения пъдпъдък (Coturnix coturnix).

Японския пъдпъдък бива одомашнен в Япония в края на XIX и началото на ХХ век и днес е доста разпространен вид в интензивното птицевъдство. Това е и най-използваната птица за лабораторни изследвания.

Доста характерно за одомашнените пъдпъдъци е че те са загубили инстинкта си за мътене. Поради тази причина пуснати в дивата природа те не биха могли да оцелеят. Яйцата се мътят в инкубатор. Пилето се излюпва на 18 ден. На 40 дневна възраст екземплярите достигат кланично тегло. На тази възраст женските започват да пронасят. Мъжките достигат полова зрялост на три седмици.

Отнасят се към различни продуктивни направления, което определя разнообразието им по отношение на живото тегло - от 125 г. до 300 г. за различните породи. Изключително висока е и яйчната продуктивност. За една година от една женска птица се получават средно 250 яйца със средно тегло 9-10 грама. Отглеждат се от еднодневна възраст до четириседмична възраст в специални клетки (люпилни), осигурени със силна светлина, осигуряваща им и достатъчно топлина. Хранят се 3 пъти дневно със стартерна смеска за пъдпъдъци. Подрастващите и носачките са на възраст от 4 седмици до 1 година. Отглеждат се в 5-6 местни клетки. Хранят се два пъти на ден. Осветлението е желателно през нощта, за да се стимулира яйценосенето.

История на Японския пъдпъдък
Пъдпъдъците принадлежат заедно с кокошките, фазаните, яребиците към Семейство Phasianoidea на Разред Galliformes от Клас Aves на животинското царство.Видове или подвидове от Род Coturnix са обитатели на всички континенти без Америка. Един от тях, Coturnix coturnix или т. нар. обикновен пъдпъдък, е мигрираща птица за Азия, Африка и Европа. Някои междинни подвидове, които са известни, са европейският пъдпъдък Coturnix coturnix coturnix и азиатския или японски пъдпъдък Coturnix coturnix japonica. Един подвид, мигриращ между Европа и Азия, е одомашнен в Китай.Някои от тези птици са отглеждани като домашни и пойни.Одомашнените пъдпъдъци са пренесени около ХІ в. от Китай в Япония през Корея (Howes, 1964). Във всеки случай пъдпъдъци са одомашнени за пръв път в Ориента, а не в Средния Изток, както твърдят някои автори.

Одомашнените подвидове Coturnix coturnix japonica се наричат Японски пъдпъдъци, но са известни и под други имена: Обикновен пъдпъдък, Източен пъдпъдък, Азиатски пъдпъдък, Фараонов пъдпъдък, Червеношиест пъдпъдък, Японски сив пъдпъдък, Японски мигриращ пъдпъдък, Кралски пъдпъдък и Японски кралски пъдпъдък. Правилната номенклатура за Coturnix coturnix japonica би трябвало да е Японски пъдпъдък или пъдпъдък, но не coturnix quail, тъй като на латински "coturnix" се превежда като пъдпъдък.

Описание
Младите пъдпъдъчета са жълтеникави с кафяви шарки и много наподобяват пуйчета, като се изключи големината и теглото. Новоизлюпените пиленца тежат около 6-7 грама, но нарастват бързо през първите няколко дни. На около тридневна възраст се появяват първите летателни пера, а пълно оперение се постига на около четириседмична възраст. Частично сексиране е възможно на около триседмична възраст по жълтокафявите пера по гърдите на мъжките птици, но това не е напълно меродавен метод дори и за напълно зрели птици.

Зрял мъжки екземпляр:
Зрелият мъжки пъдпъдък тежи около 100 до 140 грама (3 1/2 до 5 унции). Мъжката птица може да бъде идентифицирана по ръждивокафявите пера по горната част на шията и част от гърдите.Мъжките освен това имат клоакална жлеза, луковичоподобно образувание локализирано около горния ръб на ануса, секретиращо бяла, пенеста маса.Тази уникална жлеза се използва за преценка на репродуктивните качества на мъжките екземпляри (Cheng, Hickman and McIntyre (1985). Младите птици започват да издават специфични звуци на 5-6 седмична възраст. Sanford (1957) описва звуците на мъжките като силни, кастанетоподобни, наподобяващи "pick-per awick" или "ko-turro-neex". През пиковия период на нормалния размножителен период мъжките птици пеят през нощта.

Зрял женски:
Зрелият женски екземпляр е малко по-тежък от мъжкия, тежейки от 120 до 160 грама 120 (4 до 5 1/2 унции). Оцветяването на перата е наподобява това при мъжките с изключенние на перата по шията и гърдите, които са по-дълги и по-светли.

Пъдпъдъчи яйца:
Яйцата се характеризират с разнообразна окраска, като вариациите са от снежно бяло до напълно кафяво.Най-често те са тъмнокафеникави и като напръскани с по-светли петна.Нормалното яйце от зряла женска тежи средно около 10 грама (1/3 унции), което съствлява около 8% от телесната маса, докато кокошето яйце съставлява около 3% от телесната маса на носачката. Яйцето на пъдпъдъка съдържа 158 Cal. енергия, 74.6% вода, 13.1% протеин, 11.2% мазнини. Минералния състав включва 0.59 mg калций, 220 mg фосфор и 3.8 mg желязо. Витаминното съдържание е 300 i.u. витамин А, 0.12 mg витамин B1, 0.85 mg витамин B2 и 0.10 mg никотинова киселина.

Месо от пъдпъдък:
Месото от японски пъдпъдъци има отлични органолептични свойства специфичен вкус и аромат, високо съдържание на на белтъчини, наминерални соли / калий, калций, фосфор, желязо , мед, манган, кобалт/ и на витамини /А, В1, В2, РР, В12, D, E/ и е с нежна структура на мускулните влакна. Месото на пъдпъдъка не съдържа много мазнини, а костите му са съвършенно тънки. В него има екстрактивни вещества, които са добри стимулатори на стомашната секреция и възбуждат апетита.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: