Вход Търсене

» Гургулица

Гургулица (Streptopelia turtur)

Тя е птица от семейство Гълъбови. Среща се и в България.

Физически характеристики
Гургулицата има слабо изразен възрастов диморфизъм. Възрастните птици достигат дължина на тялото 27-29 см, размах на крилата 48-53 см и тегло 99-170 гр., а общият тон на оперението е сив. Гърбът и крилете са ръждиво-кафяви, с черни петна и шарки. От двете страни на шията има по едно петно от редуващи се черни и сиво-бели ивички. Гушата и предната част на гърдите са с винен оттенък. При женските птици те са по-светли. Tялото отдолу е белезникаво. Външните опашни пера са с бели върхове, а крайните две - с бели външни ветрила. Младите птици приличат на възрастните, но гърбът им е с кафяв оттенък, пъстрините отстрани на шията липсват или са слабо изразени, а перата по гърдите са с тесни охристи ивици на върха. Малките гургулици са със сиво-синя кожа, покрита с рядък сламеножълт пух.

Разпространение
Европейско-туркестански вид. Гнезди в Европа (с изключение на северна Англия, Шотландия и Скандинавския полуостров), Мала Азия, Иран, северен Афганистан и северна Индия, Северна Африка, Канарските острови и остров Мадейра. На изток достига 58° и.д. в Урал. Зимува в южните части на Сахара, Сенегал и Судан. У нас се среща повсеместно до около 1200 м надморска височина.

Начин на живот и хранене
Прелетен вид е. Пролетният прелет е през април, а основната част от птиците отлитат на юг до средата на септември. Най-многочислена е в равнинната част на страната. Типичните ѝ местообитания през размножителния период са широколистни гори, овощни градини, паркове, залесителни пояси, крайречни насаждения, единични дървета сред полето, малки горички сред обработваемите площи. Предпочита периферията на горите, в съседство с открити площи и вода. Избягва големите непрекъснати горски комплекси. Не гнезди в населени места. През есента формира големи ята, които обитават гори в близост до слънчогледови ниви и стърнища, където птиците се хранят интензивно, подготвяйки се за есенния прелет.

Размножаване
Гургулицата гнезди по дървета и храсти на височина 1,5-2 м, рядко повече. Гнездото е плоско, изградено от тънки клонки. Постлано е със суха трева, корени и листа. Понякога отдолу се виждат яйцата. В някои случаи използват стари гнезда на пойни птици - например поен дрозд (Turdus philomelos), червеногърба сврачка (Lanius colurio). Гнездовият период е от втората половина на април до края на юли. Мътила и люпила са намирани и през август. У нас гнезди два пъти годишно. Броят на яйцата в мътилото е най-често две. Те са бели, с елипсовидна форма. Средните им размери са 29,6 х 22,5 мм. От яйцата на гугутката (Streptopelia decaocto) се отличават трудно, главно по по-малките си размери.

Разпространение
Видът екологически е силно пластичен и обитава широк ареал на разпространение. Гургулица се среща в Европа и част от Азия. У нас гнезди в цялата страна в районите, заети от нискостъблени гори. Гургулицата е прелетна птица. Тя зимува в Сахара и Судан. У нас идва през април, а септември - октомври отлита н юг.

Описание
Главата и задния гръб на гургулицата са синкави, останалата част е охрено-кафява, с по-тъмни рисунки. Долната част на тялото й е сивкава с розов оттенък. От двете страни шията й има две петна, съставени от по няколко реда черни и бели перца. Краят на кормилните пера на гургулицата, с изключение на средните две, завършва с бяла ивица, а най-външните имат бяло външно ветрило. На дължина достига 28-30 cm, а на тегло - 100-170 gr.

Местообитания
Гургулицата е един от най-характерните представители на горските екосистеми. Тя се среща повсеместно в нашата страна, въпреки че всяка измината година количеството й намалява. Най-многочислена е в равнинната част. Типичните й местообитания са широколистните гори, парковете, залесителните пояси, крайречните насаждения, единичните дървета сред полето и малките горички сред обработваемите площи. Предпочита периферията на горите и избягва големите непрекъснати горски комплекси. Не гнезди в населени места.

Хранене
Основната храна на гургулицата са семена. През първата половина на лятото тя използува преди всичко семената на дивите, а през втората - на културните растения. Особено много обича семената на маслодайните растения като слънчоглед, коноп и др., от които бързо се угоява преди отлитането на юг.

Биология
Гургулицата гнезди по ниските дървета и високите храсти на 2-3 m от земята. Гнездото й е плоско, направено е от клечки. То прозира и често отдолу се виждат яйцата. В някои случаи използва стари гнезда на пойни птици. У нас гнезди два пъти годишно. Двамата родители мътят най-често 2 бели яйца в продължение на 13-14 дни.
По-голяма част от времето гургулицата прекарва по дърветата. На земята слиза, когато се храни и когато пие вода. Тя се задържа в места с водоизточници, където редовно ходи да пие. Има сравнително постоянен режим на хранене и почивка. През есента се събира на малки ята, но често се струпва в големи количества в слънчогледовите блокове. Може да се наблюдава по електрическите стълбове и телефонните жици, по стари дървета, около местата за пиене на вода.

Ловностопанско значение
Широкоразпространен и многочислен вид в почти целия си ареал. Европейската популация на вида (включително и Азиатската част на Турция) се оценява на 2,3-13 млн. двойки. Интересен обект на лов. Месото и е много вкусно, особено преди отлитането, когато тя е добре угоена.

Сроковете за ловуване
Изхождайки от биологията на птицата времето за ловуване е определено от 15 август до 30 октомври.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: