» Гугутка смехурка
Гугутка смехурка (Streptopelia risoria)
Или позната на доста места в нашата страна, като скумрийка, скумрук и др., е с произход Северна Африка, но се среща и в Югозападна Арабия. Вече на много места е аклиматизиран вид.
Дивото оцветяване е кремаво сиво.
Нямат полов диморфизъм и често различаването на половете е трудна задача, тъй като и женските издават характерния хихикащ звук, както и подобно на мъжките мелодично гукане.
Дължината на тялото им достига 25 см, като почти половината се дължи на опашката.
На затворено живеят чудесно, дори в кафези с големина 40х40х80 см, като живеещите в тях двойки дават и поколение. Естествено по-добре би било да им се осигури по-голямо пространство, за да имат възможност да летят. Гнездят в открити сандъчета, в които се слага сено и дребни сухи клонки. Женската често снася до 6 пъти годишно по 2 бели яйца. Мътят и двамата родители и след около 14-16 дни се излюпват напълно слепите малки. Възрастните птици ги изхранват до около 20 дни преди малките да напуснат гнездото.
Храната за смехурките е основно зърнена. Обичат просо във всичките му видове, рапица, канарено семе, репко, пшеница, надробен овес и мляна царевица. Хубаво е да им се дава зелена храна, като например маруля, салата, глухарче и цвекло. Обичат да похапват сухар и несолена извара. През зимата е полезно хранене с покълнали семена и включване на витамини. Винаги в клетката трябва да има ситен пясък.
Добре е когато е топло да им се осигурява въможност за къпане.
Познати са изключително много цветови мутации, а напоследък вече може да се видят къдрави и качулати гугутки.
Смеещите се гугутки често се използват за осиновители на трудни за развъждане прици от семейство гълъбови, от много зоопаркове и любители.
Това, че не са добри летци, непретенциозността им и доверието им към хората, ги прави чудесен домашен любимец, който спокойно може да радва собствениците си, дълги години.