Вход Търсене

» Гривяк

Гривяк (Columba palumbus)

Той е един от едрите представители на семейство Гълъбови (Columbidae), и най-едрият в България. Дължината на тялото му е 41–43 см, размахът на крилете e около 75 см, а теглото 300–650 грама. Няма изразен полов диморфизъм, но мъжкият е малко по-едър и с метален блясък на гушата. Оперението му е синкаво-сиво с бяло петно от двете страни на шията, а гушата и гъртите са с червеникав оттенък. Краката са червени, човката със светъл цвят.

Разпространение
Среща се в цяла Европа и по-голямата част от Азия. Силно разпространен е в България. Обитава гористите местности до 1800 метра надморска височина.

Начин на живот и хранене
Живее в различни типове сравнително редки гори, храната си търси по земята и дърветата. Растителнояден, храни се със зърна, семена от културни растения, плодове, млади филизи, бурени и др.

Размножаване
Моногамна птица е. Гнезди по дърветата. Гнездото е изградено от тънки клонки и сламки, плоско. Снася 2 бели яйца, които мътят и двамата родители в продължение на 17-18 дни. Малките се излюпват покрити с рядък пух, слепи и безпомощни, родителите им ги хранят със специална кашичка от гушата си, която се нарича “гълъбово мляко”. Малките напускат гнездото след около цял месец и родителите ги хранят известно време след това.

Допълнителни сведения
Известни са два подвида:
- C. Palumbus palumbus
- C. Palumbus azorica

Гривякът е най-едрият див гълъб у нас. Той е почти двойно по-голям от полудивите градски гълъби, които можем да срещнем по всеки площад в градовете и дори на перваза на прозореца си. Възрастният гривяк достига до внушителното тегло от 600-650 грама, като само едното му разперено крило е с дължина около 30 см. Иначе дължината на тялото му достига 40 см, а размахът на двете крила - 70-80 см. Както се вижда, такъв едър гълъб просто не може да бъде сгрешен с никоя друга птица от това семейство.

Основният цвят в оперението му е сивопепеляв мек цвят (гълъбовосиво), който преобладава в общото оперение по главата, гърба и крилните капаци на птицата, с изключение на предните им ръбове, по които има по едно симетрично бяло петно. Опашката е малко по-тъмна от общото оперение, като отзад е леко заоблена и има тъмен кант, който добре се вижда в полет, заедно с белите петна на крилете.

Възрастните гривяци имат по едно бяло петно отстрани на шията си. При младите то още липсва. Отдолу птицата има фин бледорозов оттенък, но на гушата може да се види и метален преливащ се зеленикав или виненочервен пояс.

Човката на гривяка е някак по-дълга и е светла, до розово-червеникава на цвят, със светло петънце в предния край и доста по-светла към носните гъби, които са много светли. Очите на тази красива и внушителна птица също са светли - понякога дори са сламено-жълти.

Полетът му е доста по-плавен и тежък, като махове, но в никакъв случай не е много по-бавен от този на гургулицата. Просто птица с подобни размери винаги изглежда по-бавна във въздуха. В действителност гривякът си цепи през полето с 50 - 60 км/ч и това трябва да се има предвид при прицелването.

Гривякът е предпазлива птица и поне у нас избягва близостта на населените места и на човека.

При гривяците не се наблюдава видима разлика между мъжкия и женската, освен може би в размера. Гривякът е по-масивен, докато женската е с по-фини и източени черти.

Този вид гълъб обитава огромна територия. Тя в момента се простира от Китай на Изток до Атлантическото крайбрежие на Запад. Гривякът се среща по-рядко и в Северна Африка. Характерни за него са сезонните миграции, като обикновено ятата зимуват в южната периферия на местообитанието си. В Стария континент това са Балканите, както и Испания, Франция, Италия и Великобритания заради меката им зима.

У нас гривякът се задържа през всички сезони и само при много тежка и студена зима отлита към Беломорието. Иначе тези птици са много адаптивни и могат да бъдат срещнати от морското равнище до границата на горите в планините. Като най-типични места, които държат гривяк, може да се посочат широколистните по-големи гори в близост до обработваемите площи. Тези едри гълъби често гнездят и в смесени, и дори в чисто иглолистни гори, ако наблизо има храна.

Гривяците кълват основно житните зърна и поради това също имат типичните за повечето гълъбови птици дневни миграции, като отлитат при нивите, за да се хранят. Освен това те много често се навъртат около фуражните култури и зеленчуковите насаждения като грах, фий, боб, особено коноп и дори зеле. При глад и през зимата гривяците спокойно минават на жълъди, както букови, така и от дъб. Не се отказват и от сезонните плодове - черници, джанки, къпини.

Гривяците са моногамни птици, които образуват стабилни двойки за целия период на гнезденето. У нас те мътят обикновено по два пъти на сезон, но е възможно да има и трето люпило. Първото гнездене е още през април - май, като гнездото най-често е на някое по-високо дърво. Изобщо за гривяците високата позиция за оглед е много съществена, за да се чувстват в безопасност и спокойни. Гривякът се изстрелва право нагоре, пляскайки шумно с криле, после завърта един кръг, за да огледа района и гукайки се спуска при женската.

Женската снася по две яйца. Малките растат бързо и в края на есента не могат да бъдат различени от възрастните птици в големите ята.
През лятото гривяците са много активни в храненето по прясно ожънатите стърнища, както и по фуражните култури. За целта те правят сутрешен прелет, като напускат горите, в които са пренощували и отиват към полето. Прелетът е по-интензивен в сутрешните часове, но не спира съвсем и през целия ден.

По обед в горещините гривяците си почиват в крайречни високи дървета, обрасли долове, но най-често по самотни дървета, които се извисяват в полето. Ако на такова дърво има и голи сухи клони, то е най-предпочитаната площадка за междинното кацане на тези гълъби. От голяма важност за тях са и местата със ситни чисти камъчета, които птиците търпеливо кълват за смилане на храната си.

Това им занимание обикновено става в следобедните часове. Привечер те се вдигат от полето и тръгват по обратния път към горите, в които ще нощуват. Трасетата са общо взето постоянни за дълъг период от време, но не и през целия сезон, защото местата за хранене се променят.
Гривяците са много общителни птици и не обичат самотата. Това е типично за тях и те с готовност кацат, ако забележат вече приземили се други гълъби. Те обаче са изключително бдителни птици и след началото на ловния сезон, винаги оставят по един възрастен гълъб, който наблюдава за опасност. Тази им тактика се повтаря и докато другите птици от ятото се хранят в полето, и докато птиците са кацнали на дърво, за да си почиват. Просто при тях винаги има една птица, която е нещо като водач на ятото. Тя е крайно подозрителна и неспокойно върти глава, за да следи всичко наоколо.

Естествени неприятели на гривяците са най-вече дивите котки и белките, както и някои по-едри грабливи птици. Гнездото им е недостъпно, защото е нависоко, а пък скитащите котки рядко отиват до гората, за да ловуват.
Основните начини за отстрел на гривяци са на прелет и от колиба. На прелет се ловува и групово, например от няколко ловци, прикрити във висок слънчоглед, а от укритие най-често излетът е индивидуален, защото стрелецът обикновено е един или по-изключение са най-много двама.
Възможно е гривяци да се бият и чрез издебване, когато ловецът се приближава към тях, докато пасат или търсят камъчета. Това най-често става, когато птиците са кацнали на хълм, като ловецът го заобикаля, за да им излезе от другата страна против вятъра. Стрелят се и на водопой, но авджията пак търси подръчна маскировка и укритие.

Разпространение
Видът е широко разпространен в Европа, Азия и Северна Африка. В нашата страна се среща повсеместно.

Описание
Общият тон на оперението при гривяка е синкаво-сиво. Гушата и гърдите му са с розово-сив цвят, преминаващ към корема в сиво. От двете страни на врата и на крилата си има бели петна, а на опашката - широка тъмна ивица. Клюнът е оранжево-червен с жълт връх. Краката са червени. На дължина той достига 40-44 cm, а на тегло - до 500-600 gr.

Младите гривяци се отличават по това, че гърбът им е по-кафяв, белите петна на врата липсват, и гушата и гърдите не са розови, а мръсно кафяви.

Местообитания
Обитава гористите местности, като се изкачва до 1800 m н.в., но числеността му не е голяма. По-значителна концентрация се наблюдава през есента, когато от север започват да долитат по-големи ята, които временно се задържат у нас и след това отлитат на юг. Гривяците остават да зимуват и в студени зими в случаите, когато има обилно плодоносене на бука.

Храна
Гривяците ядат семена на културните растения, бурените, иглолистните дървесни и храстови видове, дъбов и буков жълъд, къпини, ягоди, боровинки и други плодове, пъпки, зелени части и др. Редовно поемат гастролити (дребни камъчета). Хранят се предимно на земята, но може да кълват буков и дъбов жълъд и някои ягодови плодове по дърветата.

Биология
Гривяците, както повечето птици от сем. Гълъбови, образуват трайни двойки. Гнездото си правят от тънки клонки на различни височини по дърветата в най-глухите части на гората. Мътят два пъти през годината. В края на април женската снася две бели сравнително едри яйца. С изключение на северните райони, тя започва да мъти след снасянето на първото яйце и затова малките не са еднакви по размери. Мътят двамата родители, но женската лежи по-дълго време.
Малките се излюпват след 17-18 дни, растат бързо и след един месец напускат гнездото. Първите няколко дни прекарват с родителите си, след което образуват ята.

Гривякът е много предпазлив. Той се крие в най-гъстите части в короната на ниските дървета, а при високите често каца на самия връх и внимателно наблюдава наоколо. Има много добро зрение и отдалеч забелязва опасността. На храна отиват в определени часове сутрин и следобед. Гривякът пее само през размножителния период, като издава високи гърлени звуци.

Естествени неприятели
Най-опасни за гривяка са дневните грабливи птици, бялката и златката, които атакуват гнездата с яйцата или малките пиленца.

Ловностопанско значение
Гривякът е многочислен в почти всички части на своя ареал. Не е застрашен в световен аспект. През миналото столетие значително е разширил ареала си на север в Скандинавския полуостров. Интересен и ценен обект на ловния спорт. Полетът му е бърз и стремителен, а ловът е труден и изисква много търпение. Месото на гривяка е твърдо и не се отличава с добри вкусови качества.

Сроковете за ловуване
Съгласно биологията на птицата ловният сезон е определен от 15 август до 28 февруари.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: