Вход Търсене

» Струмска

Струмска кокошка (Strumska Chicken)

Произход: България

Струмската кокошка е една от най – старите породи кокошки отглеждани на територията на България. Тя може да се разглежда като стар вид порода с типични белези, но в сегашния си вид е преминала през много подбор и целенасочена селекция, като намира място сред съвременните породи декоративни кокошки Произхода и е исторически неизвестен, документи и снимки разказващи за неиното създаване и поява почти няма.

Първите сведения за съществуването и са разкази на стари животновъди от 30 – те и 40 –те години на 20 век. Но за съжаление, до края на 20 – ти век не са правени опити за консолидирането и признаването на породата. Но през годините са успели да се запазят птици от този тип, но с различни екстериорни белези, птици които имат само (голяма брада, качулка или не достатъчно изразена гащатост) . В края на 20 – ти и началото на 21 – ви век, са едни от първите опити за подбор и селекция на птици, до достигането на днешния тип (стандарт). Чрез целенасочена селекция птицевъди успяха да утвърдят породата, с която може да се гордее цяла България.

Спокоино може да се твърди, че Струмската кокошка е уникална със своите екстериорни качества и цветови разновидности; срещат се над 15 вида цветови вариации. (Трицветна, Бяла, Черна, Черно – бял шарен, Червена, Червено – бял шарен, Жълто – бял шарен, Син, Синъо – бял шарен, Кукувича( Ивичеста), Жълтокукувичи, Червен-яребичен кукувичи, Златистошиеста, Сребристошиеста, Бяла колумбийска и др. Породата през годините в отделните части на страната е наричана с различни имена, като ( Планинска кокошка; Булеста кокошка; Качулата кокошка; Пиринска(банска) кокошка и др.).

През 2012г. комисия в състав Калин Костов, Серги Сергиев, д-р Владислав Мирчев, Здравко Димитров и Тодор Колев съставиха стандарт, която с много разисквания и леки спорове, приеха стандарт на Струмска кокошка. На разискванията основно се обсъждаха структурата на тялото високо или ниско, големината и формата на качула, размера на гащите, наличието на менгуши и не на последно място цветовите разновидности.
В чест на стари животновъди от Югозападна България през 2012г. комисията събрала се, за да утвърди стандарт на породата и даде наименование “Струмска кокошка” името е заимствано от българската река “Струма” водеща началото си от планина “Витоша” . През същата година на изложба в град Перник официално беше представена породата от 25 птици с различни разцветки.

Един от най–отдадените на породата птицевъди Методи разказва за селекцията и подбора на птиците. ( От младеж обикалях цяла България, за да събирам птици, но тогава почти не се срещаха птици, които да изглеждат като днешните... Бях чувал за хубави кокошки които се гледат в Пиринския край, но когато отидох на обиколка останах разочарован.... От птиците които видях там едвам подбрах две и то доста посредствени. Кокошките които се гледаха там, на общ вид представляваха, със средни лизнати назад качлки, погледнати от страни напълно им се виждаха очите, брадите им бяха малки и рехави, а при петлите дори липсваха, гащите бяха не по – големи от 3 – 4 сантиметра, а да не говорим, че имаше и птици които нямаха; едни качулки, други гащи, трети бради. Тогава човека на видима възраст 70 – 80 години, които ги гледаше ми каза че по този край се гледат този тип кокошки, но това бе преди около 30 – 40 години сега нещата са по друг начин. През годините породата претърпя много изменения, за да достигне до днешния си вид. Чувал съм много неща как да ги “направим” по – хубави но, аз съм работил само с наши си кокошки и петли без други чужди породи и резултата ми донесе голямо удоволствие; още преди няколко години тези неща които са написани в стандарта на “Струмска кокошка” при мен и не само, бяха реалност ).

Изложбен Стандарт

Струмска кокошка


Произход: България

Предназначение: Да се запазят типичните белези на тази декоративна порода кокошки, с годишна носливост 130 – 150 яйца с жълто – кафява черупка, с минимално тегло 50 г.

Общо впечатление: Птици със спокоен темперамент и средно висока позиция на тялото, с наличие на добре развита гащатост, брада и качулка.

Белези на породата при петлите:

Глава: Широка, като на черепа има полусферична издатина, служеща за основа на качулката.

Качулка: Голяма, гъста.

Клюн: С умерена дължина, силен и здрав с цвят в зависимост от оперението.

Гребен: Малък листовиден, по възможност със скрит от качулката флаг. При разновидността с розовиден гребен: Розовидният гребен е средно голям здраво сраснал, с малки перли, насочен назад към тила, в задната си част скрит от качула.

Нежелателни белези: Прекалено голям, грубо оформен гребен, повдигнат нагоре, или с трън.

Очи: Жизнени с цвят в съответствие с цвета на перата.

Лице: Червено, добре покрито от брадата и качулката.

Околоушки: Малки, покрити от брадата, цветът им е без значение.

Менгуши: Малки, по възможност покрити от брадата.

Брада: Добре развита, голяма, , спускаща се надолу към шията подобно на воал.

Шия: Средно дълга, добре оперена, оперението й покрива част от раменете и гърба.

Тяло: Масивно, леко заоблено, почти хоризонтално държано.

Гръб: Широк, средно дълъг, леко наклонен назад към опашката.

Пояс: Широк, добре оперен.

Опашка: Средно голяма , с широка основа, сравнително висока, с умерено дълги полуизвити пера.

Гърди: Широки, заоблени, много добре развити.

Корем: Добре развит, обемист.

Криле: Къси, заоблени, плътно прилягащи към тялото, леко отпуснати спрямо гръдната линия.

Подбедра: Къси, с богато оперение с лешоядов крак.

Крака: Средно дълги, здрави, с богато оперение, с цвят съответстващ на оперението.

Пръсти: Четири, като външният и средният пръст са оперени.

Оперение: Богато, меко, добре прилегнало към тялото.

Белези на породата при кокошките:

С по – масивно телосложение от петлите, с по – силно развита задна част на тялото. Оперението е с по – силно изразена пухеста основа, което придава по – голям обем, най – вече в задната част на тялото. Опашката е средно голяма, със широка основа и държана по – ниско от тази на петела, плавно сливаща се с линията на гърба и пояса. Качулката е голяма, с кълбовидна форма и компактна структура Гребенът е малък листовиден или розовиден за предпочитане напълно закрит от качулката. Менгушите са малки по възможност закрити от брадата. Брадата е обемиста,много добре развита, закриваща почти напълно лицето.

Груби грешки: Дребно или тясно тяло; липса или слабо развита качулка; липса или слабо развита брада; липса или слабо изразена гащатост; липса на „лешоядов крак”; силно развит гребен; прекалено ниско държани криле; прекалено високо поставена, тясна опашка при петлите.

Цветови разновидности:

Трицветен: Жълто – червен цвят по цялото тяло, перата в края си имат черно петно с малко бяло безформено петно, шийното и поясното наметало при петлите са по – тъмни, като се допуска не толкова ясен рисунък по перата Опашните пера трябва да бъдат в основния цвят с рисунък. Очите са жълто – оранжеви, клюна е светъл с тъмна основа, краката са светло рогови до жълти. Нежелателни белези; изцяло бяла глава, с преобладаващо бели пера в опашката, черни гърди при кокошката.

Черно – бял шарен: Основният цвят на оперението е черен със зеленикъв метален блясък, перата в края си имат малко бяло безформено петно, допускат се и изцяло черни пера и бели махови пера крилата; сърповидните и кормилните пера са черни с бели петна.
При кокошките – по цялото тяло петна в края на перата. Очите са жълто – оранжеви, клюна е светъл с тъмна основа, краката са жълто – бели.
Нежелателни белези.
При петела – червени или жълти пера, прекалено наличие на чисто бели сърповидни или кормилни пера, видими бели махови пера. При кокошката – прекалено светла шия, светло оперение в задните части, лилав или бронзов блясък на перата.

Жълто–червено бял шарен: Основното оперение е с жълто – червен цвят, като по – голямата част от перата в са с бели петна, с лек син оттенък.
При кокошките шарката е равномерно рапределена по тялото, при петлите шарката е изразена по гърдите и гърба; качула, врата и опашката при петлите са предимно бели, наличие на леко синкаво оперение не е грешка.

Нежелателни белези: Прекалено бели части по тялото, наличие на черни пера в оперението.

Червен: Червен цвят по цялото тяло, при петлите гърба, пояса и крилата са в по-тъмни тонове и при двата пола е позволено наличието на черен и син цвят във врата и опашката.
Нежелателни белези: Прекалено наличие на черен цвят във врата и опашката при кокошките, наличие на бели пера в оперението, прекалено различни нюанси на цвета при кокошката.

Син: Основният цвят на оперението е син. При петлите, по тъмни тонове по врата,крилата и кръста; като се допуска лек жълтеникав оттенък:
При кокошките, син цвят по цялото тяло.
Нежелателни белези; наличие на черни и бели пера в оперението.

Синьо – бял шарен: Основният цвят на оперението е син всяко перата в края си имат бяло безформено петно, допускат се и изцяло сини пера; сърповидните и кормилните пера са сини с бели петна, като се допускат изцяло сини пера.
При кокошките – по цялото тяло петна в края на перата. Очите са жълто – оранвжеви, клюна е светъл с тъмна основа, краката са светло рогови до светло сиви.
Нежелателни белези.
При петела червени или жълти пера, чисто бели сърповидни или кормилни пера.
При кокошката прекалено светла шия, светло оперение в задните части, лилав или бронзов блясък на перата.

Кукувичи: Основният цвят е черен със сиво – сини ивици, допуска се лек примес на бяло. Очите са жълто – оранжеви, клюна е светъл с тъмна основа, краката са жълто – бели.
Нежелателни белези: Прекалено наличие на бял цвят в оперението.Съществуват и други цветови разновидности не упоменати в стандарта.

Тегло:
При петлите – 3,2 – 3,8 кг; при кокошките – 2,8 – 3,2 кг.

Пръстен: За петлите 24; за кокошките 22:


Струмска кокошка бантам (Струмска бантамка)

Дребни, леки бантамки с късо, закръглено и сравнително широко тяло, което е носено на сравнително ниско ниво. Птиците притежават добре развита качулка, брада и добре изразена гащатост.

Произход: България

Предназначение: Пъргава с добър нрав, сравнително дребна и лека кокошка с носливост 130 яйца с бяла черупка, леко кремава с тегло 35 гр.

Тегло:
- при петлите: 0,8 – 0,9 кг.
- при кокошките: 0,6 – 0,7 кг.

Пръстен:
- при петлите - 16 мм.
- при кокошките 15 мм.

Изложбена оценка

Това е много кротка и подлежаща на опитомяване декоративна порода. Оценяват се структурата и общия вид. Специално внимание се обръща на качулката нейната ширина, позиция и форма, гъстотата на забула, големината на (гащите).

Оценяването става по следния ред: Глава, шия, тяло, крила, опашка, крака. Розовидната качулка, която е за предпочитане, погледната отгоре представлява разцъфнала роза. Дължината на шията, опашката и краката трябва да бъдат в хармония с общия размер. Грубо тяло и дълги крака са нежелателни. Бедрата и подбедрата трябва да бъдат приблизително с една и съща дължина. Крилата трябва да бъдат прилрпнали към тялото. Гребена и околоушките са относително малки. Опашката е клинообразна, поставена под ъгъл от 60 до 80 градуса спрямо линията на гърба, с умерено дълги пера.

Клуб Птицевъд - град Перник
15.03.2017г.


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


ПО-СТАРИ СТАНДАРТИ НА ПОРОДАТА:


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Създадена в Западна България през втората половина на XX век. Едри птици със спокоен темперамент и средно висока позиция на тялото, с наличие на добре развита гащатост, брада и качулка. Средна маса на петлите около 3,5 kg, а за кокошките 3,0 kg. Носливостта е средна, а яйцата са с маса около 55 g.

СТАНДАРТ
изготвен от комисия в състав:

Калин Костов
Серги Сергиев
Владислав Мирчев
Здравко Димитров
Тодор Колев

Произход: България.

Предназначение: Да се запазят типичните белези на тази декоративна порода кокошки, с годишна носливост 130 – 150 яйца с жълто – кафява черупка, с минимално тегло 50 г.

Общ вид: Средно висока стойка, която се снишава от богатото оперение на краката, с голяма кълбовидна качулка и развита брада, характерна е със спокоен темперамент.

Тегло: При петлите – 3,0 – 3,6 кг; при кокошките – 2,6 – 3,0 кг.

Пръстен: За петлите 24; за кокошките 22:

Белези на породата при петлите

Глава: Широка, с добра извивка, на черепа има полусферична издатина, която служи за основа на качулката.

Качулка: Голяма, сферична, по възможност с формата на (цъфтяща роза).

Човка: Немного дълга, в цвят съответстващ на оперението.

Гребен: Много малък листовиден или розовиден, разположен най – отпред на главата по възможност закрит от качулката

Очи: Цветът е в съответствие с цвета на перата.

Лице: Червено, с оперение.

Околоушки: Малки, покрити от брадата, цветът им е без значение.

Менгуши: Малки, къси, покрити от брадата.

Брада: Много добре моделирана, от три части; под човката и две странични, спуска се надолу като воал.

Шия: Средно дълга, с богато наметало, покриващо част от гърба.

Тяло: Леко заоблено, с формата на правоъгълник почти хоризолтално разположено.

Гръб: Широк, средно дълъг с богато наметало.

Опашка: Висока и широка, поставена под ъгъл от60 до 80 градуса спрямо линията на гърба, с умерено дълги пера.

Гърди: Широки, заоблени, много добре развити.

Корем: Съразмерно развит, дълбок, широк.

Криле: Къси, заоблени, пиътно прилягащи към тялото, маховите пера са покрити от шйното наметало.

Подбедра: Къси, с богато оперение.

Крака: С цвят съответстващ на оперението, с богато оперение, по външната си страна, достигащо чак до върха на външния и средния пръст
Оперение: Богато, меко, прилягащо въпреки това.

Белези на породата при кокошките

По – тромави от петлите, с по – дълбок труп, най – силно изразен в областта на корема, характерно е оперението на поясницата, корема и задната част на тялото, което в линията на гърба и опашката и при върховете на кормилните пера е по – пувкаво. Опашката е по-къса, кормилните пера леко стърчат, плавна горна линия на гърба. Качулката е голяма, поставена хоризонтално на главата, кълбовидна, за предпочитане с форма на (цъфтяща роза). Брадата е много гъста и внушителна.


Недупустими недостатъци: Всякакво отклонение от общия тип.(липса на качул, брада, обилно оперение по краката). Прекалено голям гребен, силно дръпната качулка назад, много ниско разположени криле, прекалено високо разположена опашка, силно извити големи сърповидни пера (при петлите).

Окраска

- Трицветна: Кестеняв, червен или жълт цвят по цялото тяло, всяко перо в края си има черно петно с малка бяла "перла” шийното и поясното наметало при петлите са по – тъмни тонове с не така изразен рисунък, перата по крилете са черни отвътре и златисто – кафяви отвън, така че сгънатото крило е оцветено в три цвята. Опашните пера трябва да бъдат също с рисунък черни с бели "перли” по края.
Нежелателни белези: Не се допускат три чисто бели махови пера в едно от крилете; изцяло бяла глава, силно пръскане, повече от три чисто бели махови пера в едно от крилете, бели пера в опашката, бял цвят в задните части на тялото и при двата пола, черни гърди при кокошката.

- Черна перлена: Основният чвят е черен със зеленикъв метален блясък, пухеният пояс е сиво – черен; рисунъкът на отделните пера образува бяло петно в края на перото ( във формата на буква V ); този рисунък трябва да бъде равномерно разположен и по гърдите, крилете, подбедрата; перата от шийното и поясното наметоло са бели по върховете; допускат се до три бели махови пера на едно от крилата; сърповидните и кормилните пера са черни с бели окончания, но този рисунък се среща рядко. При кокошките – по цялото тяло петна във формата на V в края на перата; През първата година рисунъкът е по – нежен; във всяко от крилата може да има по три чисто бели пера.

Нежелателни белези при петела – червени или жълти пера, чисто бели сърповидни или кормилни пера, повече от три бели махови пера. При кокошката – прекалено светла шия, светло оперение в задните части, лилав или бронзов блясък на перата.

- Жълта: Жълт цвят по цялото тяло, пухеният пояс и покривните пера имат жълти оси; позволени са по – тъмни тонове в опашката; перата в свивката на крилете трябва да бъдат в наситен жълт цвят с тъмножълти оси; бронзовият отенък в опашката на петела е дефект.
Нежелателни белези: Неравномерен жълт цвят, сламеножълто или червено оцветяване, бял или черен цвят в свивката на крилете, бял пухен пояс, силно черна опашка

- Червена: Червен цвят по цялото тяло, при петела вратно – кръстното наметало е в по – тъмни тонове.

Нежелателни белези: Прекалено светъл пухен пояс, черна опашка.

- Гълъбова: При петела – главата, шийното и поясното наметало, гърбът и раменете са тъмногълъбови до кадифеночерни; опашката, големите и малките сърповидни пера са наситено тъмногълъбови, гърдите са в гълъбов цвят, покривните пера по крилете са гълъбовосиви, подбедрата са пепеливосиви; окантоването по перата е нежелателно; кормилните пера са гълъбовосиви, пухеният пояс е сивогълъбов до светлогълъбов; в шийното наметало може да има бял цвят; При кокошката - главата, шийното наметало са тъмногълъбови до кадифеночерни; покривните пера по крилете и подбедрата са гълъбовосиви, опашката е гълъбовосива до пепеливосива, без кантове, гърдите са гълъбовосиви, пухеният пояс е сивогълъбов до светлогълъбов.

Нежелателни белези: Наметала с ръждив, чисто бял или сиво гълъбов цвят

- Бяла: Оперението може да бъде със слаб жълтеникав отенък, но е желателно да е в основата си чисто бял цвят, оперението при кокошката наподобява заквасена сметана, с бял пух.

- Кукувича: Основният цвят е черен със сиво – сини ивици, допуска се лек примес на бяло.
Нежелателни белези: Прекалено наличие на бял цвят в оперението.

- Черна: Чисто черен цвят, с изразителен зелен блясък.
Нежелателни белези: Наличието на бели пера в оперението.

- Сьомгова: При петлите: Гърбът и покривните пера на крилата са кафеникавочервени, с примес на бял и жълт цвят; червените пера отчасти са окантовани с блестящ месингов цвят; по – старите петли имат по някои части на тялото жълто бели пера; шийното и поясното наметало са с цвят на слонова кост; кафеникавочервеното оцветяване на средната част на наметалото е благоприятен белег; шията от двете страни има кафеникавочервени или тъмни петна ( петна на Краус). На крилете се образува "черно огледало” със зеленикав или синкав блясък; външната страна на големите махови пера е чисто бяла, а втрешната сиво – черна; горните покривни пера на опашката са отчасти червено – кафяви, брадата, шията, гърдите, подбедрата, коремът и опашката са черни. Оперението на краката и пръстите също е черно.При кокошките: Гърбът и поясницата, както и целите криле са в равномерно разположен розаво – оранжев цвят отделните пера имат бяла ос и бял кант; шията е в кафеникавочервен цвят с широк кант на перата – бял или с цвят на слонова кост, същият цвят има и " прическата” ; браата е белезникава, опашката розово – оранжева, но с примес на черно; отделните пера имат пухен пояс с брашнчн цвят, отчасти с гълъбовосив оттенък; оперението по краката и пръстите е брашнянобяло до жълто – розаво.

Нежелателни белези: Липса на червен цвят по гърба и по покривните пера на крилете, силно изпъстрени гърди и корем.

- Сиво – перлена: Както при черно – перлените но черния цвят е заменен с пепеляво – сив цвят, като в края на всяко перо има бяла пера, по възможност равномерно разположени по цялото тяло.
Нежелателни белези: Чисто бели сърповидни или кормилни пера, повече от три бели махови пера, прекалено светла шия, светло оперение в задните части.

- Златистошиеста: Както при немските породи.

- Сребристошиеста:Основният цвят е тъмносребрист.

- Бяла колумбийска:

Съществуват и други окраски, които не са упоменати в стандарта.


Струмска кокошка с розовиден гребен

При оцветяване важи стандартът, отнасящ се за Струмска кокошка с прост листовиден гребен, разликата е само в конструкцията на гребена. Розовидният гребен е здраво сраснал, фино зърнест, отпред е съразмерен с ширината на главата, а назад леко се стеснява проследява линията на тила. Нежелателни белези: Прекалено голям, грубо оформен гребен, подигнат нагоре, или с трън.


Джуджеста Струмска кокошка /Струмска кокошка бантам/

Създадена в Западна България през началото на XXI век, чрез кръстосване на местни бантамки с качулати, брадати и гащати дребни кокошки. Дребни, леки бантамки с късо, закръглено и сравнително широко тяло, което е носено на сравнително ниско ниво. Птиците притежават добре развита качулка, брада и добре изразена гащатост.

Произход: България

Предназначение: Пъргава с добър нрав, сравнително дребна и лека кокошка с носливост 130 яйца с бяла черупка, леко кремава с тегло 35 гр.

Живо тегло: За петлите 1,0 за кокошките 0,8

Пръстен: При петлите16; При кокошките 15;

Изложбена оценка

Това е много кротка и подлежаща на опитомяване декоративна порода. Оценяват се структурата и общия вид. Специално внимание се обръща на качулката нейната ширина, позиция и форма, гъстотата на забула, големината на (гащите).

Оценяването става по следния ред: Глава, шия, тяло, крила, опашка, крака. Розовидната качулка, която е за предпочитане, погледната отгоре представлява разцъфнала роза. Дължината на шията, опашката и краката трябва да бъдат в хармония с общия размер. Грубо тяло и дълги крака са нежелателни. Бедрата и подбедрата трябва да бъдат приблизително с една и съща дължина. Крилата трябва да бъдат прилрпнали към тялото. Гребена и околоушките са относително малки. Опашката е клинообразна, поставена под ъгъл от 60 до 80 градуса спрямо линията на гърба, с умерено дълги пера.


Информацията е предоставена от Клуб Птицевъд - гр. Перник

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: