Вход Търсене

» Шуменска черна

Шуменска черна кокошка (Shumen Black)

Местна българска порода, обособена в селата по поречието на р. Камчия,кръстосвана по късно с Черна минорка. Предимствата на Черната шуменска кокошка пред останалите яйценосни породи са високата й издръжливост на неблагоприятни условия, малкият разход на фураж, ниската жива маса.
Птиците са с черно оперение с матов цвят. Гребенът е голям, прост и листовиден. Главата е малка, а шията е къса, тялото е хармонично. Живата маса на петлите е 2-2,5 кг., а на носачките 1,4-1,8 кг. Носливостта е 120-150 яйца, с бяла черупка и средна маса 54-55 гр.
Черната местна шуменска кокошка се среща в някои лични стопанства, а от 1977г. и в генетичния резерват на Хибридния център в Стара Загора.

Лека порода кокошки създадена в България. Отличава се с черен цвят на оперението, червени околоушки и яйца с бял цвят на черупката. Черната шуменска кокошка е скорозряла, със задоволителна носливост, много устойчиви на неблагоприятни условия, непретенциозни, жизнени, летливи, плашливи, не мъти с отлични репродуктивни способности. Подходящи за свободно екстензивно отглеждане.

Черна шуменска кокошка е създадена в Североизточна България през края на XIX-началото на XX век от народната селекция при крайно неблагоприятни условия. Благодарение на липсата на благоприятни условия на хранене и отглеждане, липса на знания от страна на местното население, наличието на много хищници и заболявания е създадена жизнена, издръжлива порода със задоволителна носливост и отлични възпроизводителни способности, но с ниско тегло и яйчна маса. Усъвършенстването на породата и поставянето на нейната селекция на научно-обусновано ниво започва през средата на XX век, като протича в два етапа през периода 1951-1989 година. През средата на XX век местни черни кокошки най-вече от Шуменски регион са кръстосвани с петли черна Минорка за подобряване на носливостта и едрината на яйцата. След консулидиране на птиците, породата е призната. През 80-те години на XX век започва втори етап от усъвършенстването на породата, като се цели създаване на нова по-едра порода, наречена Черна едра. За тази цел е вливана кръв от червен Родайланд, но този процес спира още в ранен етап. До края на XX век Черна шуменска кокошка е сравнително много разпространена, като стада от породата са отглеждани в много крупни животновъдни обекти, опитни станции, земеделски училища и институти, а също и в частни дворове. Последвалия упадък на родното животновъдство през края на XX-началото на XXI век и последвалите икономически интереси унищожават постепено почти всички разплодни стада от породата с изключение на разплоднато стадо намиращо се в Хибридния център по птицевъдство- Стара Загора към Института по птицевъдство, гр. Костинброд. През 2010 година то наброява около 150 разплодни птици, което е крайно недостатъчно за запазване на породата. През началото на 2010 година е създадена Българската асоциация на развъдчиците на кокошеви и водоплаващи (Bulgarian association of poultry breeders), като основна нейна цел е популяризиране, запазване и усъвършенстване на Черна шуменска кокошка и Червена старозагорска кокошка. Благодарение на усилията на нейните членове, интересът към породата от страна на любителите-птицевъди нараства.

Стандарт:
- тегло петел: 2,0-2,5 кг
- тегло кокошка: 1,5-1,75 кг
- носливост: 160 яйца
- минимално тегло на разплодно яйце: 50 гр
- цвят на яйчната черупка: бял до мръсно бял
- цвят на оперението: черен със зелен отенък

Размер пръстени: 18/16

Тялото е елегантно, здраво, цилиндрично, със средно висока позиция и леко наклонено назад. Гърбът е умерено широк, средно дълъг, леко наклонен назад към опашката. Поясът е добре оперен, средно дълъг с рязък преход към опашката. Раменете са сравнително широки, заоблени, частично покрити от шийното оперение. Опашката е сравнително голяма, отворена, носена сравнително ниско под ъгъл около 40-45° спрямо хоризонталната линия, с добре развити, широки сърповидни пера. Гърдите са закръглени и леко изпъкнали, сравнително високо носени. Коремът е умерено широк, сравнително добре развит. Крилото е дълго, плътно прилепнало към тялото, успоредно на гръбната линия без да излиза от очертанието на тялото. Главата е средно голяма, умерено широка. Очите са големи, ярки, оранжево-червени. Клюнът е силен, леко извит, средно голям с черен цвят. Гребенът е сравнително голям с 5-7 зъба, прав, прост-листовиден, флагът е голям, не опира шията, като се допуска наличие на малък двустранен страничен израстък. Околоушките са средно големи, продълговати, червени. Менгушите са сравнително големи, продълговати. Шията е средно дълга, добре оперена. Бедрата са добре оперени, видни, средно дълги. Краката са средно дълги, здрави, неоперени със сиво-черен цвят си четири пръста. Оперението е плътно прилепнало.

При кокошката тялото е почти хоризонтално поставено, правоъгълно с правоъгълна форма, дълго и сравнително широко. Коремът е добре развит. Опашката е средно голяма, носена под ъгъл около 45-50º спрямо хоризонталата(малко по-високо от петелът), отворена, сравнително широка. Гребенът е клюмнал в задната си част или прав, без да скрива окото.

Тежки грешки: много дребни или едри птици; бели околоушки; ниско държана, под хоризонталата или много високо, катерича опашка; слабо развита опашка; клюмнал, деформиран, малък гребен при петела; груба, голяма глава; Х-образна постановка на краката; силно изразен виолетов отенък на оперението; наличие на бели пера.

Съставил: д-р Христо Луканов

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: