Вход Търсене

» Копринка

Копринка (Silkie)

Произходът на копринките не е ясно уточнен, но са известни от няколко стотин години. Предполага се че идват от Индия, Китай или Япония. В Европа са внесени преди около 200 години.

Птиците са леки на тегло с широко здраво тяло покрито с прекрасни пухени пера. Опашките им са къси и разчорлени. Главата е къса с правилен гребен. Клюнът е къс и широк а очите са лъскаво черни. Краката са мораво сини и имат пети пръст.

Копринките са отлични майки но не снасят много яйца. Не могат да летят така че не е необходим висок плет. Имат мил характер и не закачат много насажденията в градината.

Започват да снасят яйца около Коледа и спират през летните месеци. Перата им не са водоустойчиви и затова не е хубаво да седят на мокро и влажно място. Имат склоност към развиване на болестта люспест крак но иначе за здрави птици и издържат на студ.

Не изискват много място. Живеят около 9 години и са изключително добри мътачки. Всичките им качества ги правят отлични домашни любимци особено за деца. Имат голямо разнообразие на цветове на оперението.


Стандарт

Произход: Източна Азия.

Предназначение
Да се запазят типичните за породата белези при средна годишна носливост от около 80 яйца с кафеникава черупка; минимално тегло на яйцата 35 г.
Общ вид: Заоблени и тромави форми. Оперението е "копринено” и прилича на влакънца; това се дължи на не много здравите оси на перата (така външният им вид напомня вида на вида джуджета кохинхина); главата е украсена с качулка, брада ( целенасочено се селекционират птици без брада ) и оперение на краката (гащатост), лицето е тъмносиньо; гребенът е синъо-червен; розовиден, а околоушкитесинкави; тези рядко срещани белези, както и наличието на пети пръст и тъмносиният цвят на кожата, отличават тази порода от повечето породи.

Живо тегло: При петлите до 2,2 кг. При кокошките до 1.7 кг.

Пръстен: За петлите 16: за кокошките 16:

Белези на породата при петлите
Глава: Малка, кръгла, с качулка и брада (за птиците с брада).
Човка: Сивкава на цвят:
Гребен: Розовиден, къс, плътно сраснал, без трън, синьо-червен на цвят.
Очи: Червеникавокафяви:
Лице: Тъмносиньо, чернеещо:
Брада: Гъста, сътазмерна, добре покрива менгушите:
Шия: Къса и дебела:
Труп: Широк с формата наа заоблен по ръбовете паралелепипед:
Гръб: Широк, къс, леко приповдигнат назад, с богато оперение от меки пера по поясницата:
Опашка: Къса, поътна със слабо развити сърповидни и кормилни пера, разположена малко по-високо.
Гърди:Много широки, заоблени ниско разположвни.
Корем. Добре развит:
Криле: Къси,широки, свободно отпуснати при движение.
Подбедра: Къси и скрит
Крака: Къси, тъмносиви с гащи(между 4 и 8 см.), с по 5 пръста.
Оперение: Богата, копринено, меко, прилягащо на (влакънца) нишки.

Белези на породата при кокошките
Те приличат на петлите с изключение нз белезите повлияни от пола, тялото им е широко и късо, с богати въздушни възглавници.
Нежелателни белези: Твърди без копринена мекота пера, рядко оперение, сърповидна опашка, недоразвит или напълно липсващ пети пръст , друг цвят на кожата освен посочения:; същото се отнася и за околоушките и гребена.

Окраска
Бяло оцветени: Бели, като при петела се допуска лек жълтеникав отенък.
Черно оцветени: В умерен червн тон.
Гълъбово оцветени: по възможност по-равномерен тон., като при петлите е по-тъмно.
Червено оцветени: Цветът е равномерен по цялото тяло.
Жълто оцветени: Цветът е равномерен по цялото тяло.
Сребристо оцветени: Главата и качулката са тъмно сиви,гърдите са сребристобели, гърбът,крилата светло сиви, а опашката черна.
"Диво” оцветени: Главата и качулката са черни, допуска се лек примес на кафяво; наметалата са с тъмнозлатист цвят с добре изразен околоосен рисунак по перата; гърдите по възможност по-черни, като се допуска примес на кафяво., рамената и гърбът са тъмнокафяви, преливащи ж черно-кафяви; опашката е черна, големите махови пера са черни, в долната си част имат кафяв кант, малкие махови пера са черни и кафяви; коремът, подбедрата и оперението по краката и пръстите е черно с примес на кафяво.

Нежелателни белези
Твърде светъл цвят на наметалата, твърде много кафяв цвят при петлите.
Сплаш окраска
Двуцветна и трицветна окраска ( комбинация от цветове равномерно разпределени по тялото).

Джуджеста копринка

Произход: САЩ

Предназначение
Дребно копие на породата Копринка, с носливост около 70 яйца , с развит инстинкт за мътене.

Тегло: При петлите 1.0 кг. при кокошките 0.8 кг.

Пръстен: за петлите 12, за кокошките 12.

Стандарта е предоставен от Клуб Птицевъд - гр. Перник


ОЩЕ ЗА ПОРОДАТА

Копринката е порода кокошка, която носи това име заради нетипично пухкавото си оперение, което наподобява коприна. Породата има няколко други необичайни качества, като тъмно синьо месо и кости, сини гребени, и пет пръста на всеки крак, докато повечето пилета имат само четири. Те често са изложени в птицевъдните изложби Съществуват в няколко цвята: червен, жълт, син, сив, черен, бял, и много варианти петна. Копринките имат спокоен и приятелски темперамент. На големина биват класически и в умален размер, който е и по- често срещания. Една кокошка снася средно 3 яйца седмично. В много чести случай се използват като мътачки на други породи.

История

Не е известно точно кога и къде птици с уникалния си комбинация от атрибути са се появили за първи път, но най-добре документирани точка на произход е древен Китай. Други места в Югоизточна Азия наименовани като възможности са Индия и о. Ява. Най-ранният оцелял писмен документ за копринките идва от Марко Поло, който пише за космато пиле през 13 век, по време на пътуванията си в Азия. През 1599, Ulisse Aldrovandi, писател и естественик в Университета в Болоня, Италия, публикува подробен трактат за пилета, на които се възхищавал. В него той говори за “кокошки с козина като на черна котка”. Копринките най-вероятно си проправили път към Запада чрез „Пътя на Коприната” и морска търговия. Породата е призната официално в Северна Америка с приемане в стандарт на съвършенство през 1874. След пристигането им на запад много митове за тях се увековечават.

Холандски животновъди твърдят, че копринките са потомци на пилета и зайци. Някой твърдят че действително притежават кожа на бозайник. В 21-ви век, Копринките са един от най-популярните и разпространени повсеместно декоративни породи пиле. Те често се държат като декоративни птици или домашни пилета от животновъдите, и също често се използват за люпене и повишаване на потомството на други пилета и водолюбиви птици като патици и гъски и диви птици, като например пъдпъдъци и фазани.

Характеристики

Копринките, погрешно в чести случаи са наричани бантам. Тъй като породата е по- дребна от нормалните кокошки в много части на света е смятана за бантам. Но бантам копринка е съвсем отделна порода. Американския стандарт за копринка са по дребни от европейските. Америка: петле – 1кг, кокошка- 900 грама ; Европа: петле- 1,8кг., кокошка – 1,3 кг. Копринките имат уникално оперение сред всички кокошки.

При кръстоска с копринка много често резултата е птица с белезите на другата порода и оперението на копринка, но все още няма стандартизиран вид от този тип. При тези случеи оперението е меко и пухкаво, но не е типичната козина на копринката. В последните години се правят опити да се стандартизира Шабо с оперение на копринка, но за сега това не се е случило. Копринката е в две различни разновидности: брадати и без брада. Брадатите Копринки имат допълнителен маншон от пера под клюнната площ, която покрива ушите.

Копринките са разделени в зависимост от цвета. Цветовете на Копринката признати от дрижествата са: черен, син, жълт, сив, яребичен, и с петна. Съществуват алтернативни нюанси, като кукувичи, червени, и лавандула. Всички Копринки имат малък тъмен гребен -тип орех или на ресни гребен и тюркоазено сини уши. В допълнение към тези определящи характеристики, Копринките имат пет пръста на всеки крак. Всички Копринки имат черна кожа, кости и сиво-черно месо.

На Китайски името е ву гу джи (乌骨鸡 – буквално “тъмно обезкостено пиле”). Копринките имат средно добра носливост, но в чести случай тя се нарушава от склонността им да мътят. Те са много добри майки и птицевъдите често се възползват от това за да люпят други породи с тях. Адаптират се в затворени пространства и съжителстват добре с малки пилета.

Притежават изключително покорен нрав, което може да бъде причина те да бъдат тормозени от по-активни или агресивни птици, когато се гледат в смесени ята.

-> Мнения и оценки (3)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: