Вход Търсене

» Зебров

Зебров амадин (Taeniopygia guttata)

Австралийската зеброва финка е около 11 см. голяма и 12 g тежаща малка птица, която дължи името си на черно-бялото оперение на гърдите си. Тази окраска обаче се наблюдава единсвено при мъжките индивиди. Друг вторичен полов белег, разграничаващ двата пола е цветът на човката. При женската той е бледо оранжев, а при мъжкия - червен. Брачната песен на мъжкара звучи целогодишно.

Родство
Зебровите амадини принадлежат към Великолепните финки (Estrildidae), които с около 130 вида в 49 рода разпространени из Африка (южно от Сахара), Мадагаскар, Южна- и Югоизточна Азия чак до Нова Гвинея, Австралия и още много океански острови. От своя страна Великолепните финки заедно с още няколко семейства (например Същинските финки, Синигерите и т. н.) спадат към Врабчовите птици (подразред на Пойните птици). От човешка гледна точка Великолепните финки впечатляват не толкова с пеенето си, колкото с ярките цветове на оперението си - от тук идва и името им.

От зебровите финки има два подвида. Познатата ни австралийска зеброва амадина Taeniopygia guttata castanotis с преобладаващ сив цвят (дивите екземпляри имат и светлочервен ирис) и първо окритата Taeniopygia guttata guttata на островите северно от Австралия. Последната е по-малка по размер с по-малко "лигавниче" и едва загатнати зеброви краски. Предполага се, че островните амадини произхождат от Австралия.

Те са възхитителни домашни любимци за апартамента, офиса и класната стая. Изумителната популярност на тези птици се дължи на атрактивната им украса и на факта, че те са сред пернатите, които най-лесно се развъждат в изкуствени условия. Собствениците им имат благоприятната възможност да наблюдават гнезденето и размножаването им без никакви затруднения и наслаждавайки се на домашния уют.

Зебровите амадини са едни от най-разпространените пернати домашни любимци. Почти няма магазин за животни, чиито собственици да не могат да се похвалят, че предлагат тези пъстри енергични мъници. Основните причини за популярността им са изключителната им непритенциозност към околната среда, в която биват отглеждани (за разлика от канарчетата например или някои видове папагали), великолепното им оперение и бързото им и лесно размножаване. Съгласете се с мен, че проследяването на живота на една птица от появата й на бял свят като крехко яйце до момента, в който тя самата ще даде живот, си заслужава малките усилия, изискващи се от Ваша страна да отгледате чифт Зеброви амадини.Тези домашни любимци не се нуждаят от ежедневни досадни разходки, нито пък представляват заплаха за тапицерията на любимото Ви кресло. Но няма да Ви убеждавам повече в предимствата изборът Ви да се спре имменно на тези домашни любимци, защото след като сте отворили този сайт вероятно от покупката на пъравата Зеброва финка Ви дели единствено липсата на информация.

Това е една от основните причини, за да създам тази страница. На книжния пазар може да откриете значително количество литература свързана с отглеждането на папагали и канарчета, но за Зебровата амадина няма да намерите нито ред или най-много някоя кратка статия в набързо скалъпен сборник (най-често превод от руски език). Ако досега не сте търсили в интернет нещо за тези птици, но на чужд език, направете го и ще се убедите, че и на Запад, и на Изток в тази област отдавна са ни изпреварили. По света отглеждането на тези финки отдавна вече се е развило в доходоносен бизнес и никак не трябва да ви учудва фактът, че сте попаднали на страницата на специална организация, занимаваща се с провеждането на огромни изложби или, че от монитора пред Вас се опитват да Ви продадат уникална мутация за трицифрена сума в долари.

Хранене
Основна съставка от диетата на зебровата амадина са семената. Смеските предназначени за дребни птици, които се продават по магазините, са много добри и подходящи. Закупените семена непременно трябва да са пресни, затова не се запасявайете с големи количества, а вземете толкова, колкото ще са Ви нужни за един месец.

Хранилката за семена дръжте винаги пълна. Птиците трябва да имат постоянен достъп до храна и при затлъстяване не бива да се оставят да гладуват, а трябва да им се осигурят условия за повече физически упражнения.

Освен семена амадините обичат много свежа, зелена, растителна храна - листа от глухарче (радика, млечка), живовлек, стайна традесканция, зелеви или цвеклови листа, маруля, спанак, филизи от просо, пъпки от овошки и др. Внимавайте растенията, които им предлагате да не са третирани с химикали и не прекалявайте с чушките и зелето.

Вероятно знаете колко важен за птиците е калцият. Черупката на кокоше яйце е добър източник на този елемент. Обаче преди да я предложите на финките я преварете или загрейте за няколко минуте в микровълнова фурна. Друг вариант за калциево хранене са натрошените рибени кости и мидените черупки. Каквото и да изберете, гледайте то да е винаги на разположение на амадините.

Може би Ви е добре известно, че всички птици се нуждаят от пясък за храносмилането. Той е следващата задължителна точка в програмата. Също както семената, така и пясъкът може да бъде закупен от магазините. Спрете се на такъв, който съдържа минерали, мидени черупки и дървени въглища. Това ще осигури безпроблемното храносмилане на Зебровите Ви амадини.

Изхранването на финките не представлява трудност, защото те ядат доста неща. Можете да импровизирате с пресни продукти от Вашата кухня - студени зеленчуци, царевични трохи; стъргани ябълки, круши, моркови; прясно, варено или печено цвекло; пъпеш, портокал, грозде; сладки месести пиперки, тиквички, краставици, диня; натрошена бисквита, натопена в мляко, настъргано варено яйце, прясна несолена извара, мляко на прах и др. Изключително полезна е живата храна - брашнени червеи (с размачкани главички), антихреи, едри насекоми (хлебарки, скакалци, щурци, водни кончета, мухи и др.). Доста често развъдчиците поръсват обикновената храна с прах от изсушени и счукани насекоми (изкуствено развъдени), с прах от дафнии или с изсушени и стрити скариди и др.

Както виждате изборът е голям, а това допълнително Ви облекчава при отглеждането. Давайте прясна храна и отсранявайте остатъците от старата своевременно!

Яйчен пастет - от разбит суров жълтък или цяло яйце с малко захар (по-добре с мед) и сварено (или попарено) изсушено просо (или лющен овес) се овалват зрънца, които се посипват с трохи от счукан сухар или се потопяват в прясно мляко.

Смес от влажна храна (изключително подходяща след излюпването):12 по-ронливи бисквити се счукват или се смилат. Прибавят се ситно настъргано варено кокоше яйце, равно количество (около пълна супена лъжица) прясна несолена извара, ситно настъргани неголям морков и средно едра ябълка, средно голям варен картоф, също настърган, супена лъжица варен ориз и чаена лъжичка ситно смлени орехи. Сместа се обърква добре - да е мека и пръхкава. Количеството е достатъчно за 50-60 птици за 2 дни. Съхранява се в хладилник.

На подрастващите може да се дава и мека храна - каша, както някои практикуват за малките канарчета - натопена в мляко кифла или каша от овесени ядки, пюре от картофи с мляко, със сухарени трохи или галета и др.

Витамини
Добрата разнообразна диета и пресните семена осигуряват в достатъчно количество нужните витамини. За съжаление не са известни точните диети за всеки вид от финките в естествени условия. За това е добре на птиците, които сме избрали за отглеждане, да осигурим достъп до всички витамини, за да предотвратим евентуални дефицити, водещи неминуемо до болестни състояния. Витамините са изключително важни по време на размножаване. Освен в храната витамините могат да се предлагат като добавка към водата. Това е най-сигурният начин за витаминозно хранене. При него обаче съществува и риск, защото се създава идеална среда за появата на различни микроби. Така, че ако изберете именно този начин, не оставяйте водата при амадините за повече от 6-8 часа (при високи температури на помещението и за по-кратко). Друг вариант за витаминозно хранене е прибавянето на витамини на прах към меката храна. Разнообразието от витамини е голям. Някои от тях са много скъпи. Изборът е ваш.

Вода
Без вода някои видове финки могат да издържат до два дни! Но все пак е добре всекидневно да им се предлага студена прясна вода. Поилката задължително трябва да е дезинфекцирана и периодично да се почиства.

Светлина
Ако отглеждате амадините си навън и те имат достъп до слънчевата светлина, друга не им е нужна. Просто им предложете и сенчесто местенце в кафеза или волиерата, а за останалото ще се погрижат сами. В случай че отглеждате любимците си в затворено помещение трябва да знаете две неща. Стъклото на прозорците Ви филтрира ултравиолетовите лъчи на слънцето, а те са основното средство за синтеза на витамин D (витамин D3 се осигурява от диетата). При това положение трябва да си набавите флуорисцентна лампа с пълен спектър, която да предложи нужните лъчи. Много хора, развъждащи канарчета, от години успешно прилагат обикновени електрически крушки, но предимството на по-горе споменатите лампи е, че при тях цветовете от оперението на зебровата амадина изглеждат естествени. Количеството на светлината преценете на око според размера на птичето "жилище". Дневната дажба от светлина е 12-14 часа, а през размножителния период тя плавно трябва да се покачи до 16-17.

Къпане
Къпането не е само забавление за птиците. То е важно за здравето им. Когато една амадина се къпе, тя се грижи за качеството на перушината си. Забележете, че след като привърши с банята си, всяка птица се отърсва старателно от водата.Това помага на всяко перце да си пасне на мястото. За да накарате финките Ви да се изкъпят, поставете плитка ваничка с хладка вода на дъното на кафеза (волиерата). Останалото ще свършат сами и то с огромно удоволствие. Веднага след като приключат с къпането, извадете ваничката, за да не пият вода от нея.

Нокти
Ако не отглеждате амадините си във волиера с твърда настилка, естествена почва и клонки, съществува голяма вероятност ноктите им да израстат твърде големи и те да се закачат нейде из кафеза. Резултатът може да бъде счупване, кървене или дори смърт. За да предотвратите това, преглеждайте дължината на ноктите им. Щом пораснат прекалено, ще трябва да ги изрежете (ползвайте нокторезачка). Хванете птичката и я дръжте нежно, но решително. Подложете с пръст крачето й и отрежете ноктите (обикновено не е нужно всичките да бъдат подрязвани). Внимавайте много да не ги изрежете твърде дълбоко и да прекъснете някоя веничка. Зебровите амадини са крехки същества и не понасят дълго кървене, така че при подобен инцидент спрете кръвта възможно най-бързо. Водете се от поговорката: Три пъти мери - един път режи.

Почиставане
Има много неща, които могат да Ви послужат при покриването на пода на кафеза (волиерата): обикновена хартия, вестници, борови листа, почва и др. Много удобно е поставянето на няколко слоя вестници като при почистването (веднъж седмично) се отстранява горният. По този начин пестите време. Ако броя на птиците е голям, добре е почистването да се извършва по-често. При размножаването птиците прекарват повече време в люпилките (излизат единствени да се нахранят и пият вода) и за да не ги карате да напускат гнездото си често, почиствайте по-рядко. Можете да поставите чистия вестник върху стария. Препоръчително е, когато освобождавате клетка за следващо ползване, да я дезинфекцирате.

Посещението на един обикновен магазин за домашни любимци няма да ни убеди в това, че съществуват над тридесет различни мутации на Зебровата амадина. Нормалната птица има сив гръб, оранжева човка и крака, ръждиви бузи и ръждиви слабини на бели точки (последните два белези липсват при женската). Задължително е присъствието и на черна "сълза". Мъжкият има и черно райе под човката си.

От тук майката природа е взела основните цветове за своята палитра и е превърнала Зебровата финка в свое платно. Макар че са се запазили главно бялото, кремавото, черното или жълтокафявото, начините по които могат да бъдат съчетани замайва умовете на собствениците им. Много от тях години наред работят над създаването на мечтаната от тях птица.

В повечето случаи мутациите се появяват в две разновидности - светла и тъмна. Всяка от тях си има свои привърженици. За начинаещите развъдчици е забавно след кратко проучване да се впуснат в диренето на "тяхната" птица сред многото разновидности.

Най-честата мутация е пъстрата. Тя има бели кръпки навсякъде по тялото си. Обикновено коремчето на тази птица остава бяло както при повечето мутации, обаче се случва бели да бъдат и гърдите и корема. Пъстрата Зебра може да бъде обилно пъстра, което ще рече с над 40% белези по тялото, или леко пъстра. От всички разновидности тази е най-обикновената. Забавното при нея е, че едва ли ще намерите две еднакви Пъстри зеброви финки.

По-долу виждате няколко линка, които водят към снимки и кратки описания на по-известните мутации сред зебровите амадини. Горещо Ви препоръчвам да ги разгледате, за да се убедите колко красива може да бъде една такава птица.

Лесно е да разпознаете полово възрастните амадини. Мъжкият има на гушата и опашката си успоредни черни ивици ("зебров" десен). Оперението по слабините му е ръждиво с бели капки. По бузите и под тях има оранжево ръждиво петно. Женската е без бузно червеникаво петно и без зебровидни шарки. При нея човката е оцветена в по-светло червено.

По-горе посоченият метод на полова диференциация обече не работи при някои мутации на зебровите амадини. Ако при покупката на пернатия любимец се спрете на мутация, питайте продавача за пола й. Друг вариант е звуковото разпознаване. Мъжката амадина пее, а женската не.

Размножаване
Първото нещо, което трябва да сторите, е да разберете дали птиците Ви не са родствени. Птици с еднаква кръв твърде често създават изродено поколение. Когато купувате амадините от един магазин, съществува голяма вероятност те да са от едно люпило или от едни и същи родители. Питайте продавача за произхода. Доста често обаче продавачите в магазините за домашни любимци не са запознати с това. Най-добре е да закупите чифт от човек, развъждащ сам за пазара. Ако нямате такава възможност, вземете птиците от два различни магазина. Зебровите амадини се размножават без затруднения в изкуствена среда, понякога дори при тежки условия. Трябва обаче да се постараете да им създадете здравословна обстановка, в която да се чувстват щастливи. Амадините съзряват бързо. Брачни двойки могат да започнат да образуват още на 11-12 седмична възраст. Но за да запазите родителите здрави, добре ще е да ги оствите да навършат 6-9 месеца. Мъжките могат да се размножават и по-рано, но размножаването на млади птици понякога може да бъде проблемно. Неопитните мъжкари могат да изхвърлят яйцата или пиленцата от гнездото в резултат на възбуда. Ако пък млада женска зпочне размножаване твърде рано, е възможно опитът за снасяне на първото яйце да доведе до запичане и смърт на птицата.

Кафезът за размножаване сложете на тихо и спокойно място. Започне ли снасянето на яйцата клетката не бива повече да бъде местена. Кафезът трябва да е достатъчно голям, за да може птиците да се чувстват комфортно. Помнете, че колкото е по-голям, толкова по-добре. Клетка с размери 40 x 40 x 50 см. е подходяща за целта. Когато пиленцата се покрият с пера и напуснат гнездото, броят на птиците в кафеза може да достигне до внушителната цифра десет. От значение е и с каква люпилка разполагате. Ако тя е от типа, които се поставят вътре в клетката, то тя ще заеме от нея място, което иначе би се ползвало от пернатите. В малък кафез за размножаване можете да отделите само един чифт. В противен случай любовните двойки ще започнат война за територия. Повече от един чифт можете да въдите единствено в обширна волиера (минимум 1,05 м. широка, 1,40 м. висока и 2,10 м. дълга). Поставете люпилката на високо в клетката. Така птиците ще се чувстват по-сигурно. Възможно е амадините да не харесат люпилката. Ако тя стои неползваема 2-3 месеца, сменете я с друга или просто я закачете на друго място. Понякога това помага.

Чифтосване
Много важно е да осигурите на птиците подходяща гнездилка. Тя задължително трябва да е покрита. Лесно можете да си сглобите сами дървена с размери 12 x 12 x 12 см. (или като тази на снимката), а ако пожелаете, си купете готова от магазин за домашни любимци. След като я предоставите за ползване на амадините, необходимо е да им предложите и материал за свиване на гнездо. Той трябва да е чист и безопасен. Изсъхналата трева върши добра работа, стига да не е била третирана с химически препарати. Много внимавайте, ако давате на птиците си конци. Те могат да бъдат опасни. Амадините обичат да си играят с тях и лесно могат да се оплетат и да наранят крехкото си телце. Не слагайте в клетката конци по-дълги от 5 см. Грубото конопено платно също е чудесен гнездови материал. Финките ще използват всичко, което им попадне. Много неща, намиращи се подръка ще Ви свършат работа. Само не им давайте прекалено много, защото някои от тези "строители" не знаят кога да спрат и така изпълват гнездилката, че после не могат да влязат в нея.

Истинско удоволствие е да наблюдавате как зебровите финки свиват гнездо и се грижат за малките си. Много забавни са брачният танц и чирикането на мъжкия. Те са и най-сигурния занак, че птиците ви са щастливи и готови за разплод. Съвкуплението трае секунди и се извършва по няколко пъти на ден.

През време на размножаването диетата е от изключителна важност. Птиците Ви трябва да са в отлична форма, за да могат да се справят с грижите по рожбите си. Женската ще снесе яйца и за това не бива да я оставате да страда от липса на калций. В този случай ще Ви помогнат натрошени мидени черупки или минерализиран пясък.

Понякога неопитните млади родители изоставят гнездото или покриват яйцата си с повече гнездов материал и започват размножаването отново. Премахването на гнездовия материал веднага след снасянето на първото яйце ще помогне и ще фиксира вниманието на родителите върху яйцата.

Поява на яйцата
Ще забележите, че женската прекарва по-дълго време в гнездото и излиза неохотно навън. Скоро тя ще започне да снася по едно яйце на ден (обикновено 1 - 6 бр.). Мътенето стартира още с първото. Излюпването на "бебетат" следва реда на снасянето. Мъжката птица също прекарва доста време в гнездото, сменяйки женската, за да й даде възможност да се храни, къпе и пие вода. Друг добър знак, че сте се сдобили с яйца, можете да намерите на дъното на кафеза. Понеже "родителите" прекарват по-голямата част от времето си в гнездото, отделят екскременти по-рядко и първото нещо, което правят навън, е обилното облекчаване. Разбира се, това не е особено приятна гледка, но обикновено е първия сигурен знак, че женската снася. Мъжкият и женската ще си поделят мътенето на малките. Има птици по рождение по-силно привързани към малките си и прекарват доста време в гнездилката за разлика от други. Ще се излюпят ли яйцата? За да си отговорите частично на този въпрос можете да приложите един простичък номер. Извадете внимателно и нежно яйцата от гнездото и ги огледайте едно по едно на фона на силна светлина (ползвайте свещ или обикновена лампа). Ако яйцето е оплодено би трябвало да можете да различите червеникаво петно, вени и туптящо сърчице. Това можете да направите най-рано 3 дни след снасянето. В случай, че осветеното яйце изглежда само жълто и празно, то не е оплодено. Можете да го изхвърлите или да го счупите на пода на кафеза и да оставите зебровите Ви приятели да си похапнат от него. Разбира се, можете да го върнете и обратно в гнездото, но не очаквайте да се излюпи нещо от него. ВНИМАВАЙТЕ !!! Солта по ръцете Ви може да повреди черупката на яйцата. Не прекалявайте с любопитството. Друг вариант да разберете дали ще имате малки без да пипате яйцата, е да ги наблюдавате дали посивяват или потъмняват. За това почакайте седмица след снасянето. Ако не виждате яйцата, когато родителите са извън гнездото, не се тревожете. За зебровите амадини не е необичайно да ги покриват на топло, щом излизат навън.

Когато се доближавате до гнездилката, давайте знак на родителите, за да не ги изплашите и в паниката си те да счупят яйцата. Ако финките не желаят да напуснат гнездото, оставете ги на спокойствие.

Излюпването
То става след около две седмици. Пилетата се пръкват с жълт мъх по телцата. За храненето на малките се грижат и двамата родители като ядат и повръщат в човчиците на пиленцата. Първите 3 дни от живота на малките са най-важните. Не безпокойте излишно родителите, освен ако трябва да им дадете прясна храна и вода. Пилетат умират обикновено на третия ден, защото тогава свършват последните им хранителни запаси от жълтъка. Понякога неопитните родители не хранят първите си рожби и те загиват. Не се притеснявайте, ако това се случи. Просто почистете гнездилката и оставете амадините Ви да започнат отначало.

Мъниците
Три дни след излюпването си пиленцата започват да издават доловими звуци, които звучат близо до "фф фф", но са твърде меки и могат да не бъдат чути от Вас до четвъртия-петия ден. С растежа на малките се увеличава и шума. Малките с голям интерес изследват обграждащата ги среда. Можете да видите главиците им да надничат от гнездилката от време нв време. Родителите им ще започнат да носят храна в гнездото, за да ги научат да се хранят сами. През този период най-важно е просото, защото то няма ципа за белене като семената и се усвоява по-лесно. Когато пилетата станат на две седмици, трябва да престанете да наглеждате гнездилката, за да не предизвикате преждевременното им излизане навън. Малките не се излюпват с типичните за зебровите финки оранжеви човки и крачка. При повечето от тях те са черни, а при пилетата на по-светлите мутации цветът е рогов или близък до този на човешки нокът. Багрите на зряла птица се появяват на 5 - 6 седмична възраст.

Щом напуснат гнездото (към третата седмица), младежите със сигурност ще Ви се сторят най-забавното нещо на света. Те са пухкави, непохватни и много любопитни за всичко наоколо. А най-интересното е, че обикновено не се страхуват от хората. След около 7-8 дни започват да се хранят самостоятелно. По това време трябва да махнете гнездилката, ако не желаете второ люпило. Не насилвайте амадините си с повече от 2-3 люпила на година. Няколко седмици след излизането им от гнездото, младоците за пръв път сменят перушината си и заприличват на възрастни птици. Малко след тази промяна женските могат да имат свои яйца. Дошъл е моментът да отделите новото поколение от старото. Повечето възрастни птици не толерират младите около себе си и порасналите "деца" за тях се превръщат в обикновени досадници.

-> Мнения и оценки (3)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: