Вход Търсене

» Местна

Местна българска гъска (Local geese)

У нас се отглеждат най-често местни гъски- предимно бели и сиви, които са подобрени с внасяните в миналото емденски и тулузки гъски. Повечето от запазените местни гъски, особено в Северна България, спадат към дунавската гъска, която се отличава с увисналите като ленти пера по крилата (ленточна) с преобладаващ сиво-бял цвят на оперението (див).

Тялото е сравнително едро и дълбоко. Главата е средно голяма, с оранжева човка, с оранжеви кръгове около очите. Шията е средно дълга. Гърбът е широк. Гърдите са широки, дълбоки. Коремът е с една или две кожни гънки. Краката са средно дълги, добре замускулени, широко поставени, розови. Оперението на шията и гърбът е сиво, на шията сиво-бяло, а на корема и опашката бяло.

Разбира се голяма част се отличават от гореизложеното, тъй като тук водеща е народната селекция и предпочитанията на стопаните. Има и различни кръстоски, които се отличават по цвета на оперението, едрината и носливостта си. Почти всички имат ниска продуктивност.

Носливостта е средно 20 - 25 яйца.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: