Вход Търсене

» Розела пъстра

Пъстра розела (Platycercus eximius)

Тя е вид папагалова птица от род розела. Видът обитава югоизточните части на Австралийския континент и Тасмания. Интродуциран е в Нова Зеландия, където на Северния остров са открити диви популации и на хълмовете край Дънидин на Южния остров.

Местообитания
Пъстрата розела обитава местности с рехава горска растителност, гори, градини, паркове и поляни с храсти.

Класификация
Пъстрата розела е наименована от Джордж Шоу през 1792 година. Понякога се смята за подвид на бледоглавата розела (P. adscitus). Използва се и терминът белобуза розела за вид или надвид, който комбинира бледоглавата и пъстрата разновидности. Регистрирани са хибриди на двата таксона в общите части от местообитанията им в североизточен Нови Южен Уелс и югоизточен Куинсланд.

Разпознати са три подвида на вида пъстра розела:
P. e. eximius, Виктория и южните части на Нови Южен Уелс. Черните пера по гърба имат зелени контури. Областта около трътката е бледозелена.
P. e. elecica, североизточен Нови Южен Уелс и югоизточен Куинсланд. Черните пера на гърба при мъжките екземпляри имат златисто-жълти контури, а при женските - зелено-жълти. Оперението около трътката е синьо-зелено. Подвидът е наричан и жълтогърба (великолепна) розела.
P. e. diemenensis, източна Тасмания. Белите петна на бузите са по-големи, а червеното петно на главата е по-тъмно.

Физическо описание
Пъстрата розела е дълга 30 cm. Има червена глава и бели бузи. Клюнът е бял, а ирисите — кафеви. Горната част на гърдите е червена, а долната — жълта, избледняваща до светлозелено над корема. Перата на гърба и рамената са черни, като могат да са жълтеникави или зеленикави окончания, което придава вълнист вид на оперението им и е характеристика, варираща в зависимост от местообитанието и пола. Крилете и страничните опашни пера са синкави, докато опашката като цяло е тъмнозелена. Краката са сиви. Женската прилича на мъжкия, макар че оперението ѝ не е толкова ярко оцветено и съдържа ивица под крилете, която липсва у мъжкия. Младите са по-безцветни от възрастните женски и също имат такава ивица.

Хранене
Храни се с тревни семена и плодове.

Размножаване
Размножителният сезон е от август до януари, женската снася веднъж на сезон. Мястото за гнездене обикновено представлява дървесна хралупа. В люпилото обикновено има по 5-6 яйца (макар че са регистрирани люпила с до 9 яйца), които са бели и леко блестящи, на размери около 26 x 22 mm.

Отглеждане в плен
Пъстрите розели понякога се отглеждат в домашни условия като любимци, харесвани за заради разноцветното им оперение. Те са умни птици, които могат да бъдат научени да свирукат голям репертоар от мелодии и дори могат да научат да произнасят по няколко думи или изрази. Розелите обаче изискват голямо внимание и играчки, които да задоволят потребността им от социално общуване и умствена стимулация. Видът понякога не успява да се адаптира към живота в клетка и дори отгледани от новоизлюпени може никога да не се опитомят напълно. Като цяло пъстрите розели не обичат да бъдат галени и са склонни да хапят при подобни прояви. Смята се, че розелите най-добре се отглеждат в големи волиери, което им позволява да летят свободно с минимален досег с хората.

Източник: bg.wikipedia


Още за Розелата...

Това са едни от най-колоритните представители на австралийските дългоопашати папагали са розелите. Населяват почти цялата територия на Южна Австралия. Характеризират се с дълга, стъпаловидна опашка и изобилстващо от цветове оперение. Размерът им варира в зависимост от вида – 27 – 34 см. – като приблизително от половината от далжината на птицата е опашката. Латинското наименование на този род папагали е Platycercus, в който се отличават няколко вида:

- Platycercus eximius - пъстра розела – един от най-разпространения вид според приятелите на кафезните розели. Главата и гърдите са ярко червени с бели бузи, коремчето е жълто, преливащо в зелено, гърбът и крилата са с черни щрихи на жълтозелен фон и сини кантове от външната страна по дължината на крилото. Опашката е синя от вътрешната страна о от светло до тъмно зелена отвън. Подопашните пера са червени. Окраската на женските е малко по-бледа от тази на мъжките, бузите са мръсно бели, главата и клюнът са по-малки. Размерът на пъстрата розела е 30-33 см. В следствие на човешката селекция се е появила пъстра розела с много по-светла окраска и меки пастелни цветове.

- Platycercus ictorotis – жълто буза розела – един от най-малките представители на рода – 27-28 см. Мъжките се характеризират със следната окраска: яркочервено от главата, почти през цялото тяло до горния край на опашката. Бузите са жълти, откъдето произлиза и името. Гърбът прелива от червени пера с черни щрихи до синьо-зелени краски. Крилата завършват с две синьо-лилави ивици. Оцветяването на женската е по-бледо (червеното по-скоро е оранжево). Изключително миролюбива и тиха птица.

- Platycercus adscitus – бледоглава розела – бледожълта глава и бели бузи със синкав оттенък по края. Гърбът прелива от жълто в светло синьо-зелено с характерните черни щрихи. Коремчето е светло-синьо или зеленикаво-синьо с червени подопашни пера. Крилете са с лилаво окантване. Тялото е издължено, достига 32-33 см. Особено в размножителния период, бледоглавата розела може да бъде доста агресивна, затова е препоръчително да не съжителства с други птици.

- Platycercus elegans – червена или пенантова розела – един от най-привлекателните видове за любители и селекционери. Основния цвят на птицата е наситено тъмно червено. Бузите, гърлото, външните кантове на крилата и опашката са ярко сини, а вълнообразният рисунък по гърба и крилата е черен. Окраската на самката не се различава особено от този на самеца.

Други по-рядко срещани видове у любителите на кафезни птици са:
- Platycercus flaveolus – сламеножълта розела
- Platycercus caledonicus – зелена или тазманийска розела
- Platycercus venustus – черноглава розела
Името подсказва и тяхното оцветяване.

Въпреки, че бихте могли да си поръчате да ви доставят птица от чужбина, аз бих ви посъветвал да проявите търпение и да потърсите папагал в страната. Най-напред попитайте в зоомагазините – често пъти собственици на подобни екзотични птици, които по едни или други причини искат да се разделят с любимеца си остават свои координати там. Ако успеете да се сдобиете с такава домашна розела, би било перфектно, въпреки по-високата цена, която ще ви поискат. Уверявям ви, че тя си струва. Ако пък трябва да избирате сам измежду птиците на пазара, най-важното нещо е птицата визуално да ви хареса. Перцата трябва да са гладки, без голи участъци, опашката цяла без зацапвания по нея и клоаката с изпражнения, клюнът и краката чисти без изменения. Птицата трябва да бъде в добра кондиция, да разглежда с видимо любопитство, да се движи. Откажете се от умърлушена розела, видът, на която с нещо ви притеснява, дори да ви я предлагат по-евтино. Най-вероятно тя ще ви излезе скъпо.

След като вече сте направили своя избор на папагал, трябва да пристъпите към неговото настаняване вкъщи. Жизнено важно за розелата е достатъчно голяма клетка, където тя спокойно може да подскача и прехвърча. Тук трябва да отбележа, че по-големите клетки, които се предлагат на пазара и са подходящи за вълнисти папагалчета или корели са крайно недостатъчни дори за една розела, на която и е нужно много повече пространство за летене. Клетката с размери 120 х 60 х 60 см. е достатъчна за розелата само при условие, че й се осигурява ежедневно поне 1 час свободен полет из стаята.

Ако решите да отглеждате двойка, която да се размножава успешно ще са нужни доста по-големи размери на клетката. Розелите, както повечето папагали са чувствителни на течения, затова поставете клетката в някой спокоен, защитен както от въздушни, така и от пряка слънчева светлина ъгъл.

Хранене
Менюто на розелите не се отличава особено от това на другите средноголеми папагли. Най-важно е то да бъде разнообразно и добре балансирано. Не бива да се прекалява особено с висококалоричните храни, защото движенията на птицата са доста по-ограничени отколкото в природата. Бихте могли да си изберете от магазина готови смески за средни или големи папагали, допълнително обогатени с витамини и минерални вещества. Внимавайте за срока на годност! Семената трябва да са гладки, без следи от паяжиники или миши изпражнения. Не трябва да имат лош дъх. Основната смес може да съдържа почти всички видове просо, канарено семе, овес. Към нея могат да се добавят слънчоглед, орехи, пшеница, млечна царевица, но не повече от 15-20 %, защото те са висококалорични.

В природата розелите ядат семената на почти всички видове треви, цветя, ядки, плодов сок, евкалипт и акация, включително насекоми и техните ларви. Ето защо специалистите препоръчват на розелите да се дават и по няколко брашнени червейчета дневно. Твърдосварено яйце, парче бисквита или хляб, морков, ябълка, чушка, листа от глухарче, свежи клонки с пъпките от липа, бреза или топола, круша, пъпеш, грозде и т.н. е желателно да присъстват в менюто на папагала. Препоръчително е особено през зимния период, когато пресните плодове и зеленчуци са ограничени, на розелата да се дават кълнове. Те се приготвят по следния начин: една лъжица от основната смес се накисва във вода за 24 часа. След това се изплаква, изцежда и похлупва със стъкленица или чинийка. След 24 часа семената са набъбнали и са се пукнали, след 48 часа вече са прораснали. Предлагайте кълновете предимно сутрин и час, два след това ги изхвърляйте – те много бързо се развалят, особено в по топло време.
Подменяйте ежедневно водичката за пиене с прясна.

Както и при другите папагали чинийката с чист пясък е задължителна. Също и минералните добавки – семиева кост, счукани миди и яйчени черупки и т.н. Предлагайте на вашата птица от време на време легенче с хладка вода за къпане. Много папагали практикуват водните бани редовно. Подберете дървените пръчки за кацане така, че когато птицата е стъпила, пръстите от долната страна да не се допират. Поставете пръчки с различен диаметър за да може розелата ви да тренира мускулите на своите крачета. Разположете кацалките така, че да не се зацапват с изпражнения хранилките, поилките, ваничките и т.н. Предлаганите свежи клонки от липа или върба са винаги приятни за катерене и чоплене, а и по този начин птицата поддържа своите клюн и нокти, за да не израстват прекомерно. Не претрупвайте клетката с излишни предмети. Нека розелата ви има достатъчно място за движение, защото то както и правилно и балансирано хранене са най-важни за дълголетието на вашия папагал.

Развъждане
Розелите в плен се развъждат добре, стига да са спазени някои основни изисквания. Най-добре е до размножаване да се допускат птици навършили 18 месеца, за да сте сигурни, че те са напълно развити. Възрастния самец е с по-ярко оперение, по-голяма глава и по-широк клюн отколкото на самката. Общо взето при наличието на мъжка и женска птица от един и същ вид, събирането на двойката не е трудно.

Друго много важно условие е големината на клетката. Специалистите препоръчват вдойка розели да се отглежда и развъжда в клетка с минимална дължина 2 метра.През този период могат да се наблюдават брачните танци и игри на самеца, придружени често пъти от любовната му песен. Розелите са склонни да прояват висока агресивност, затова им е необходимо по-голямо спокойствие. Гнездилката, която трябва да закачите в горната част на клетката представлява дървена къщичка с размери на дъното около 25 х 25 см и височина около 40 см. Дъното се насипва с 3-4 см. дървесни стърготини, а в горната част се изрезва кръгъл отвор с диаметър 7-8 см., през който птиците влизат и излизат. Под отвора през цялата дължина на къщичката се прекарва кацалка, която стърчи 15-20 см. навън.

Някои любители на розели поставят малка стълбичка вътре в къщичката, по която птиците слизат внимателно и по този начин предпазват яйцата от счупване. Броят на яйцата, които женските розели снасят е различен в зависимост от вида (от 2 до 8), а периодът на мътенето варира от 20 до 24 дни. Около 5 седмици след излюпването малките напускат гнездото, но продължават да се хранят от родителите още известно време. Общо взето цветът на малките при повечето видове розели се различават от този на възрастните през първата една година от живота им.

Даването на храни богати на белтъчини и витаминни и минерални добавки е задължително през целият размножителен период. За изхранването и отглеждането на здраво и силно потомство се препоръчва розелите да се допускат до размножаване веднъж годишно.

Хигиена

Редовното почистване и измиване на всички хранилки, поилки, кацалки, ванички, играчки, както и на цялата клетка, поддържането на чистота е важно условие за доброто здравословно състояние на птиците и предпазването им от болести. Не допускайте в клетката и извън нея да има разхвърляни семена или хранителни остатъци. Почиствайте ги ежедневно.

Наблюдавайте от време на време по старателно своята розела. Често пъти умърлушеният й вид е признак за разклатено здраве. Изпражненията не трябва да бъдат слузести, воднисти или примесени с кръв. Профилактичният преглед при ветеринар-специалист по папагалите веднъж, два пъти годишно е желателно. Той ще осигури спокойствие на вас и вашият пернат любимец. Не оставяйте папагалът при ежедневния му свободен полет из стаята сам. Вкъщи има безброй предмети, на които може да се нарани или закачи фатално. Ако забележите подобно нараняване или травма, незабавно потърсете ветеринарна помощ и спазвайте точно всички инструкции, които ви предпишат. Засилете храната и осигурете спокойствие на болната птица. След лечението направете отново профилактичен преглед.

Както и при другие папагали, така и при розелата отглеждана в плен може да се забележи прекалено израстване на ноктите. Това пречи на птицата и затруднява нейното движение. Може да стане причина за нараняване.

С малко повече сръчност и смелост бихте могли да изрежете ноктите с остра ножичка и сами. За целта хванете розелата с кърпа, поставете я по гръб в дланта си и й покрийте главата за да я успокоите. Няма да е лошо, ако имате помощник, който да ви асистира. Протегнете едното краче на птицата и отрежете връхчето на нокътя, като внимавате да не засегнете нервът, който минава там. Ако това стане притиснете кървящото място с памуче за около минута, две докато спре ккървенето. Изрязяните нокти можете леко да загладите с пиличка. Ако обаче имате известни колебания в процедурата, по-добре не мъчете папагалът, а потърсете ветеринар. Той ще се справи бързо и сигурно. Пак към доктор трябва да се обърнете, ако розелата ви има изменения в клюна и се налагат корекции.

Искам да ви обърна още веднъж внимание, че по-добре е чрез поддържането на добра хигиена и правилно хранене да запазите здравето на розелата добро, отколкото да търсите добри начини за нейното лечение.

Домашен любимец

Още в края на 19 век австралийската розела се утвърждава като предпочитан пернат домашен любимец. Високата й досетливост в съчетание с преливащите ярки цветове във всички нюанси на дъгата я правят атрактивен приятел на всяко семейство.

Розелите не са сред най-добрите птичи оратори, но все пак биха могли да се научат на отделни думи, фрази и мелодии. Всичко зависи както от индивида, така и от вашето търпение и постоянство. Най-важно е птицата да ви приеме безрезервно, без страх. Много по-лесна ще е последвалата дресировка и обучение, за да се радвате на безбройните комични ситуации на вашият любимец.

Трябва да бъдете преданни в отношенията си с папагала, да не го удряте и плашите. Засвидетелствайте му вашето приятелство и бъдете сигурни, че той ще ви отвръща със същото през своите 20 и повече години живот.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: