Вход Търсене

» Зелен паун

Зелен паун (Pavo muticus)

В зависимост от географското разпространение и промяна на цвета на оперението му тои се разграничава между три подвида:

- Pavo muticus imperator - Индо-китайски Зелен паун или Императорски паун – Индокитай, Зелен Императорски /индо-китайски/ паун (Muticus Imperator / Indo-Chinese Peafowl)

- Pavo muticus muticus - явански зелен паун, Паво мутикус мутикус – Малайзия и Ява, Зелен Явански паун (Muticus Muticus)

- Pavo muticus spicifer — бирмански зелен паун, Спицифер паун – североизточна Индия, северозападен Мианмар, Зелен Бирмански паун (Muticus Specifer / Burmese Peafowl)

Затова в зависимост от подвида са наричани Явански, Ява паун, Зеленоврат, Бурнезе паун, Импеарторски, Индо-китайски, Бирмански, Спицифер паун и др.

Признаците по които се различават в природата са изклютелно деликатни , уловими само от опитното око на специалист ,като например отблясъка на шийните пера в меден или златист цвят, дължината на краката , големината и структурата на коронката и други подобни. При преноса на пауни от любители в различни точки на света и тяхното волиерно отглеждане объркването става до такава степен , че дори специалисти в областта трудно биха могли да определят точния подвид.В повечето ферми се отнасят към Muticus-Muticus (явански), но при всички случаи няма да сбъркаме ако го наречем - Pavo Muticus(зелен).

В очакване на сезона за разплод, перата са в своя апогей като дължина и красота. Стройната и елегантна походка, добре оформената вертикална коронка, блясъка на шийните пера всяко във формата на полумесец, удължените крака както и силно напитите цветове по главата са едни от критериите за качествен Pavo Muticus(зелен).

Отглеждан във волиерни условия този вид запазва част от дивото в характера и поведението си.Птиците са по-плашливи и трудно привикват към хората като се отнасят с недоверие към всяка промяна.Желателно е температурата в помещенията да не пада много под нулата а храната да е разнообразна независимо от сезона.

Местообитание - югоизточна Азия, обитават гори и гъсти храсталаци. Зеленият паун е широко разпространен в Югоизточна Азия източната и североизточната част на Индия, северната част на Мианмар и южната част на Китай , простираща се през Лаос и Тайланд в Виетнам, Камбоджа, полуостров Малайзия и островите на Ява.

Зеленият паун е значително по-едър от обикновения паун и окраската му е по ярка,оперението му е с метален нюанс, по-дълги крака, шия и гребен на главата му.

Дължина на мъжките е 180-300 см, крилата - 46-54 см, опашката - 40-47 см,надопашните пера - 140-160 см опашката. Тежи до 5 кг. Главата и горната част на шията са кафяво-зелен цвят. Малка перука на темето е изработена от пера, с по-широки. Околоочната област е в синьо-сив цвят. Перата на долната част на шията са зелени,с златисто-зелени ресни, и люспест модел, гърдите и горната част на гърба са синкаво-зелени с червеникави и жълти петна; долната част на гърба е медено-бронзов с кафяви марки (белези), раменете и крилата са тъмно-зелени,като на слънце крилата му преливат в синьо,зелено,черно. Опашните му пера са светло-кестеняви,а удължените(надопашните) му пера са също толкова ярки и еднакви по окраската с обикновените пауни, но с метален медно-червен оттенък.Човката му е черна,краката-сиви. По окраската женската се отличава малко от мъжкия,но е по-малка като размери.

Населява в природата на височина от 900 метра в Ява, Мианмар, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам и южен Китай. Значително отстъпва по популация на обикновеният паун.В втората половина на век местообитанието и популацията на този вид значително се е намалила.

Настоящия статус на този вид по класификацията на BirdLife International и Международния съюз за опазване на природата (IUCN), е определена като уязвим (изчезващ).

Зеления паун и другите подвидове като цяло са застрашени. Подвидът Спицифер се счита за напълно изчезнал. Другият подвид – Императорския може да бъде открит на различни места в много малки бройки. Зеления или Мутикус се намира само в Ява и популацията едва наброява 1000 броя в дивата природа.

Иначе този вид пауни се среща често в частни колекции въпреки че не се знае с сигурност колко чист е видът.

Размножителният им период е през месеците от Април до Юни. Женската снася 4 - 6 яйца, като мъти 26-28 дни, след което малките са готови да напуснат гнездото веднага и да бъдат захранени.

Половата зрялост обикновено настъпва от третата година. Има вероятност женските да родят оплодени яйца в случай, че са държани с по-възрастен мъжкар.

Този вид пауни не е така издръжлив като Индийския син паун. Затова е необходимо да има създадени условия за да изкара зимните студове особено на север.

Мъжките екземпляри понякога могат да бъдат агресивни към своите гледачи. Понякога се правят кръстоски с Паво кристатус и получените хибриди се наричат Спалдинг. Тези кръстоски се правят заради изчезването на вида и за осугуряване на бъдещии възможни поколения. Това обаче води до намаляване на чистокръвните екземпляри и затова мнозинството от хората гледащи птици са против.

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook

Абонамент

Абонирайте се за информационен бюлетин на уеб сайта.

Електронна покана

Поканете свой приятел като напишете email адреса му: